— Ами, може да успеем да ги накараме да пращат и целувчица за сбогом — каза Влаго.
Той се обърна към Мъжете от бараките, от които струеше новооткритото им чувство за собствена значимост.
— А сега, някой да ми помогне да внесем тази партида в банката…
Когато Влаго влезе, стрелките на часовника напредваха към кръглия час, но г-н Непреклон още не се беше появил.
— Този часовник точен ли е? — попита Влаго, когато стрелките бяха почнали да се спускат към средата на следващия час.
— О, да, сър — отговори един служител от своето гише. — Г-н Непреклон го сверява два пъти дневно.
— Да, но той отсъства от…
Вратите се разтвориха широко и той се появи. По някаква причина Влаго очакваше да го види в клоунския костюм, но това беше гладката, лъскава, колосана заедно с дрехите версия на Непреклон, с елегантно сако, раиран панталон и…
… червен нос. И водеше под ръка г-ца Драперия.
Служителите стояха опулени, твърде шокирани, за да реагират.
— Дами и господа — гласът на Непреклон отекна във внезапно настъпилата тишина. — Моля приемете моите извинения. Допуснах много грешки. Всъщност, целият ми живот се оказа една грешка. Вярвах, че истинската стойност е заложена в някакви буци метал. Повечето ми убеждения се оказаха пълна безсмислица, но за щастие г-н Мустак повярва в мен, така че ето ме днес пред вас. Нека правим пари, обезпечени не с някакъв геологически куриоз, а с гения на ума и ръката. А сега… — той направи пауза, когато г-ца Драперия стисна ръката му.
— О, как можах да забравя? — продължи Непреклон. — Едно нещо, в което съм дълбоко убеден, е, че в събота г-ца Драперия ще се омъжи за мен в Забавния параклис на Гилдията на шутовете. Ще ни венчае преподобният брат Хайде Хоп. Всички сте поканени…
— … но внимавайте какво ще облечете, защото ще е белосана сватба — довърши г-ца Драперия хитроумно или поне тя се надяваше, че звучи хитроумно.
— А сега, остава ми единствено… — опита се да продължи Непреклон, но хората най-после осъзнаха какво са чули и се скупчиха около двойката. Жените бяха привлечени към г-ца Драперия, която нямаше да е госпожица още дълго, от легендарната притегателна сила на годежния пръстен, а мъжете поздравяваха Непреклон с жестове вариращи от тупване по гърба, до немислимото — вдигнаха бъдещия младоженец и го понесоха на раменете си.
Накрая се наложи Влаго да събере ръце пред устата си и да извика:
— Времето лети, дами и господа! Клиентите ни чакат! Нека да не заставаме на пътя на парите! Да не заприщваме икономическия поток!
… при което се зачуди какво ли прави Хюбърт в момента…
Изплезил език от напрежение, Игор отстрани тънка тръбичка от гъргорещите вътрешности на Глупър. Няколко мехурчета се понесоха нагоре в централния воден резервоар и се спукаха на повърхността с тихо „глуп“.
Хюбърт въздъхна облекчено.
— Много добре, Игор, остава само още една… Игор?
— Ето ме, шър — обади се Игор иззад гърба му.
— Изглежда се получи, Игор. Добрият стар омрежен силикон! И си сигурен, че след това ще продължи да работи като икономически модел?
— Да, шър. Вшичко е в новата редица клапи. Градът ще окажва ефект върху Глупър, но не и обратното.
— Дори и така да е, би било ужасно ако попадне в погрешните ръце, Игор. Дали да не предадем Глупър на властите? Как мислиш?
Игор обмисли идеята. От опит знаеше, че обикновено „погрешни“ са именно ръцете на властниците.
— Мишля, че трябва да ше въжполжвате от въжможноштта да ижлижате по-чешто, шър — отговори той меко.
— Да, май наистина бях задълбал прекалено — съгласи се Хюбърт. — Ъм… за г-н Мустак…
— Да?
Хюбърт изглеждаше като човек който се е борил със съвестта си и тя е успяла да го напердаши.
— Искам да върна златото в трезора. Това ще реши всички онези проблеми.
— Но то е било откраднато преди години, шър — обясни Игор бавничко. — Вината жа липшата му не е у ваш.
— Да, но те обвиняват г-н Мустак, който винаги е бил добър с нас.
— Мишля, че му ше ражмина, шър.
— Да, ама ние бихме могли да го върнем — настоя Хюбърт. — Ще се върне обратно, от там, където се намира в момента, нали?
Игор почеса глава, при което се разнесе тих металически звук. Той беше следил събитията по-внимателно от Хюбърт и му беше ясно, че семейство Охол е пръснало златото преди доста години. Вярно, г-н Мустак беше имал неприятности, но според Игор, неприятностите връхлитаха този човек, както вълна връхлита ято патици. Накрая вълната вече я няма, но патиците все още са по местата си.
— Въжможно е — съгласи се той.