В своите бараки мъжете извършваха шлифоването, гравирането и довършителните работи. Те също се грижеха за Леярната (която се състоеше от две бараки) и за Охраната (за която беше предвидена само една барака, но доста голяма). Те също се разпореждаха с бараката, която служеше за склад и чиято ключалка, Влаго прецени, би могла да се отвори с поглед. Предназначението на останалите бараки не беше ясно, но вероятно бяха изградени, в случай че някого спешно му дотрябва барака.
Мъжете имаха имена, които вероятно минаваха за приемливи в бараките: Алф, Малкия Алф, Храчката, Чарли Младока, Крал Хенри… Единственият, който се радваше на пълно име, беше техният официален говорител за пред света.
— Това е г-н Сумрак Осемнадесети, г-н Мустак — представи го Непреклон. — Г-н Мустак е тук… на посещение.
— Осемнадесети? — възкликна Влаго. — Това означава ли, че преди вас е имало седемнадесет други?
— Ни повече ни по-малко, сър — потвърди Сумрак, усмихнат.
— Г-н Сумрак е нашият наследствен бригадир — обясни Непреклон.
— Наследствен бригадир… — повтори Влаго безизразно.
— Точно така, сър — потвърди Сумрак. — Дали г-н Мустак ще иска да чуе историята, сър?
— Не — отсече Непреклон твърдо.
— Да — потвърди Влаго решително.
— О, явно все пак ще иска — въздъхна Непреклон.
Г-н Сумрак се усмихна.
Историята се оказа богата и разказването й отне известно време. Влаго всеки момент очакваше разказът да премине през някоя ледникова епоха. Думите се сипеха покрай него като лапавица и само някои привличаха вниманието му. Първият бригадир бил назначен преди стотици години, когато позицията Магистър на Монетния двор била чисто формална и се давала на приятелчета на съответния крал или патриций. Тъй наречените Магистри използвали Монетния двор като лична каса и не вършели абсолютното никаква работа, а само се появявали понякога с голяма торба, тежък махмурлук и многозначителен поглед. Постът „бригадир“ бил създаден, заради беглото подозрение, че все някой трябва да организира работата, по възможност в трезво състояние.
— Значи всъщност вие ръководите всичко тук? — Влаго вмъкна въпроса си набързо в стремежа си да пресече крайно интересните факти, свързани с парите.
— Точно така, сър. По силата на обстоятелствата. Просто не е имало назначен Магистър в последните сто години.
— А как ви се плаща?
За момент настъпи тишина, а после г-н Сумрак отговори, сякаш обясняваше на дете.
— Ние тук сечем пари, сър.
— Значи сами си изработвате надниците?
— Че кой друг да го прави, сър? Но всичко е съвсем официално, нали така, г-н Непреклон? Той получава всички разписки. Така да се каже, просто сме премахнали посредника.
— Е, поне работата ви трябва да е доходоносна — отбеляза Влаго весело. — Така де, сигурно изкарвате пари с шепи!
— Ами, успяваме горе-долу да излезем наравно — каза г-н Сумрак, все едно едва избягваха загубите.
— Наравно? Но тук произвеждате пари! — не разбираше Влаго. — Как може да не сте на печалба, щом правите пари?
— Заради режийните, сър. Отвсякъде ни притискат.
— Никнат като гъби, а?
— И така може да се каже. Просто ни съсипват. Вижте сега, отива половин пени да се изработи един фардинг3 и почти цяло пени да се изработи половин пени. Стойността на изработката на едно пени е пени и един фардинг. Монетите от шест пенса излизат два пенса и един фардинг, така че до тук нещата някак се изравняват. Монета от половин долар струва седем пенса. А доларът — само шест, така че тук вече ситуацията доста се подобрява. Но туй е ’щото тях ги си работим тук. Истинските проблеми ни създава осминката. Тя е на стойност само половин фардинг, ама излиза шест пенса да се изработи. Работа е много пипкава, понеже монетката е толкова дребничка, пък има и дупка в средата. Монетата от три пенса са останали само двама-трима души дето могат да я правят. Тя излиза седем пенса. И хич не ме питайте за монетата от два пенса!
— Какво за нея?
— Радвам се, че попитахте, сър. Много фина изработка, излиза ни седем пенса и една шестнадесета пени и, да, има и монета на стойност една шестнадесета пени — това е един елим.