— Не съм го и чувал.
— Ами да, сър, джентълмен като вас, няма как да го е чувал. Но то също не е за изхвърляне, никак даже. Елегантно дребосъче, сър, с един куп фини заврънкулки, по традиция се изработва от вдовици и струва цял шилинг, понеже гравирането е толкова миниатюрно. На стариците им отива цял ден да направят една монета, каквито са късогледи, но така поне се усещат полезни.
— Ама една шестнадесета пени? Една четвърт фардинг? Какво изобщо може да се купи с него?
— Какво ли не, сър, стига да попаднете на правилното място. Има улички, където за един елим можете да си купите чудесно недогоряло пънче от свещ или картоф, който е само леко зеленикав — обясни Сумрак. — Ябълкова огризка, по която са останали няколко хапки. А и елимът е особено подходящ, когато правите подаяния.
И златото ми било стабилизиращ елемент, помисли си Влаго.
Той огледа огромното пространство. Там работеха всичко на всичко десетина души, ако се брои и големът, когото Влаго беше свикнал да приема като представител на вид, проявяващ някои човешки черти, и пъпчивото момче, което правеше чая и в очите на Влаго още не беше прогресирало до нивото на голема.
— Явно не са ви нужни много хора — отбеляза Влаго.
— Е, все пак, ние тук правим само сребърните и златните…
— Златистите — бързо се намеси г-н Непреклон.
— … златистите монети. И разни необичайни поръчки, като медали, например. За медните и месинговите монети ние правим заготовките, но останалото се върши от надомните работници.
— Надомни работници? Монетен двор, който ползва услугите на надомни работници?
— Точно тъй, сър. Както вдовиците. Те си работят вкъщи. Да не очаквате бедните души да се тътрят до тук всеки ден. Че те и крачка не мога да направят без поне два бастуна.
— Монетният двор…, който е място, където се изработват пари…, наема хора, които работят вкъщи? Аз, разбирам, че е удобно, ама, така де… не ви ли се струва малко странно?
— Жив да сте, сър, ама, вижте, има цели семейства които поколения наред изработват по няколко медни монети всяка вечер! — обясни г-н Сумрак ведро. — Бащата ги щампова, майката ги гравира, а децата ги почистват и полират… то си е традиция. Нашите надомни работници са като една голямо семейство.
— Добре, но как организирате охраната?
— Те си знаят, че ако отмъкнат дори един фардинг, ще бъдат обесени — включи се Непреклон. — Това се счита държавна измяна, както знаете.
— Бива си го вашето семейство — отвърна Влаго втрещен.
— Мога да ви уверя, че дори не би им хрумнало да откраднат нещо, защото са много предани — бързо се намеси бригадирът и изгледа Непреклон намръщено.
— По-рано за първо провинение са се разминавали само с отсечена ръка — допълни г-н Непреклон, задълбочен в топлите роднински отношения, царящи в това семейство.
— А те добри пари ли изкарват? — попита Влаго и внимателно пристъпи между двамата мъже. — Имам предвид като надници?
— Около петнадесет долара на месец. Работата им е разпределена — каза Сумрак. — Но някои от старите дами не изкарват и толкова. Получаваме доста дефектни елими.
Влаго се загледа във Фалшивото пени. То се извисяваше през централната галерия на сградата и изглеждаше почти прозрачно за нещо толкова огромно. Самотният голем, който трополеше вътре в колелото, имаше плочка закачена на врата му. Това означаваше, че когато са го изработили, не са му дали глас. Влаго се зачуди дали Съюзът на големите беше запознат с този случай. Те успяваха да открият големи къде ли не.
Докато Влаго наблюдаваше, колелото забави ход и спря. Безмълвният голем застана мирно. Влаго отново се обърна към бригадира.
— Интересно ми е, защо се занимавате с тези златисти монети? Защо не правите доларите от истинско злато? Да не се опасявате, че хората пак ще почнат да обрязват краищата на монетите?
— Изненадан съм, че джентълмен като вас е запознат с тоя номер, сър — каза бригадирът смутен.
— Аз проявявам жив интерес към криминалния ум — отвърна Влаго малко по-бързо, отколкото беше възнамерявал. Но не беше лъжа. Беше достатъчно да насочи интереса си към опознаване на собствената си личност.
— Браво на вас, сър. Ами да, какво ли не сме виждали — хората кълцат злато от краищата на монетите, боядисват ги, позлатяват ги, издълбават дупки и ги запълват с друг някакъв метал. Даже се случва повторно да ги отливат след като са размесили златото с мед. Много чиста работа. Кълна се, сър, има хора, които губят по два дни да замислят как да измъкнат с измама пари, които биха изкарали с честен труд за един ден!