— Не! Сериозно!?
— Да пукна, ако лъжа, сър — потвърди Сумрак. — Що за човек с всичкия си прави такова нещо?
Ами, аз например, до неотдавна, помисли Влаго. Просто така е по-забавно.
— Наистина нямам представа — каза той на глас.
— Та, ето затова градският съвет реши монетите само да изглеждат златни. Направени са предимно от моряшки месинг, понеж’ той е достатъчно лъскав. Вярно че хората не са се отказали да правят фалшификати, ама не е никак лесно, пък и Стражата ги погва веднага. И поне така не крадат златото от монетите — довърши обяснението си Сумрак. — Това ли ще е всичко, сър? Нали разбирате, чака ни още работа днес и ако не сколасаме, ще се наложи да оставаме след работното време. Обаче тогава ще трябва да изработим повече пари, за да си платим полагащите ни се извънредни и ако някой от момците се е поизморил и се пипка, ще се окаже, че печелим парите по-бързо, отколкото ги изработваме. Пък това, отдето и да го гледаш, си е главоблъсканица…
— Искате да кажете, че ако останете след работно време, трябва да работите още повече извънредно, за да си платите извънредните часове? — Влаго се опитваше да си изясни как един пълен парадокс може да мине за логичната мисъл, стига достатъчно много хора да се съгласят, че е логична.
— Точно тъй, сър — каза Сумрак. — Пък тръгнеш ли по тоя път, нищо чудно да те докара до лудост.
— При това пътят няма да никак дълъг — кимна Влаго в съгласие. — Имам само още един въпрос. Как е организирана охраната ви?
Непреклон се изкашля.
— В монетния двор се влиза само през банката и щом тя бъде затворена, тук не може да се проникне, г-н Мустак. По споразумение със стражата, свободните от дежурство полицаи патрулират в двете сгради нощем, придружени от някои от нашите пазачи. Разбира се, тук вътре те носят подобаващата банкова униформа, понеже униформата на стражниците е толкова раздърпана. Но присъствието им е полезно, защото те все пак са професионалисти, нали разбирате.
Аха, помисли си Влаго, кой да предположи, че собственият ми опит с ченгетата ще е по-задълбочен от опита на г-н Непреклон. Парите вероятно са в безопасност, но съм сигурен, че имате страхотни разходи за кафе и писалки.
— Аз по-скоро имах предвид, как е организирана охраната през деня? — поясни Влаго.
Мъжете от бараките го гледаха неразбиращо.
— А, това ли — сепна се Сумрак. — Ами, то ние сами си я организираме. Редуваме се. Тази седмица Чарли Младока е дежурен по охрана. Покажи му палката, Чарли.
Един от мъжете измъкна едра пръчка от вътрешността на палтото си и притеснено я повдигна.
— Преди имаше и значка, ама я затрихме някъде — каза Сумрак. — Ама то и без туй нямаше много полза от нея, ’щото то ние си знаем чий ред е. И когато си тръгваме, дежурният винаги ни напомня да не крадем нищо.
Последва тишина.
— Така, ами това горе-долу изчерпва въпросите ми — каза Влаго и потри ръце. — Благодаря ви, господа!
След което те се разотидоха, всеки в бараката си.
— Вероятно съвсем малко — каза г-н Непреклон, като ги изпращаше с поглед.
— Хм? — не разбра Влаго.
— Ако не се лъжа, чудехте се колко ли пари успяват да изнесат от тук.
— Е, ами, да.
— Мисля, съвсем незначително количество. Казват, че след време, човек почва да приема парите просто като… предмети — каза главният касиер и поведе Влаго обратно към банката.
— Струва повече от едно пени да се изработи едно пени — мърмореше си Влаго. — Само на мен ли ми се вижда, че тук има нещо нередно?
— Да, но виждате ли, веднъж след като го изработите, пенито си остава пени — каза г-н Непреклон. — В това е неговата сила.
— Така ли? Ами че то е просто един меден диск. Естествено, че ще си остане в същия вид, вие в какво искате да се превърне?
— В рамките на една година, то би могло да се превърне в какво ли не — отвърна г-н Непреклон уверено. — Превръща се в ябълка, резервен чарк за каручка, комплект връзки за обувки, малко слама, един час в театъра. Може дори да се превърне в марка и да пренесе писмото ви, г-н Мустак. Едно пени може да бъде похарчено триста пъти и въпреки това — чудо на чудесата — то продължава да си бъде все същото пени, готово да бъде похарчено отново и отново. То не е самата ябълка, която може да се развали. Неговата стойност е фиксирана и неизменчива. То не може да бъде изконсумирано.
В очите на г-н Непреклон се беше промъкнал опасен пламък и едното подскачаше лудо.
— И всичко това е възможно понеже всяко пени, в крайна сметка, се равнява на една малка частичка от вечното злато!