И ето че сега кучето притежава част от банката, помисли Влаго. Семейство Охол явно са големи веселяци.
— Не се изненадвам, че на вас това не ви се струва забавно, г-н Непреклон.
— За щастие, на мен нищо никога не ми се струва забавно — отвърна Непреклон, тъкмо когато стигнаха подножието на стълбите. — Аз съм напълно лишен от чувство за хумор. Напълно. Това е физиологично състояние. Имам синдром на Нихтвесел-Безмайтапен, който по някаква необяснима причина, се приема за злочесто заболяване. Аз от своя страна го приемам като истински дар. Щастлив съм да заявя, че гледката на човек с наднормено тегло, който се подхлъзва върху бананова кора за мен не е нищо повече от нещастен случай, който подчертава нуждата да внимаваме къде изхвърляме отпадъците си.
— А опитвал ли сте… — подхвана Влаго, но Непреклон вдигна ръка.
— Моля ви! Както вече казах, аз не считам, че този синдром е недостатък. Напротив, дразня се, когато хората веднага си правят такъв извод! Моля, не се чувствайте длъжен да търсите начин да ме разсмеете, сър! Ако бях лишен от крака, щяхте ли да се опитвате да ме накарате да бягам? И така съм си добре, благодаря ви!
Той спря пред друга двойна врата, изчака за момент, за да се успокои, и сложи ръце на дръжките.
— А сега, нека ви покажа къде, ако мога така да се изразя, се върши сериозната работа, г-н Мустак. Това е счетоводният отдел, но аз предпочитам го наричам… — тук той дръпна вратите, които се разтвориха тържествено — … моето малко царство.
Гледката беше внушителна. И първото нещо, което внушаваше беше: „Така трябва да изглежда Адът в дните, когато не успеят да си запалят огньовете“.
Влаго прокара поглед по редиците чиновници, привели гръб и пишещи трескаво. Никой не вдигна глава.
— Тук вътре не разрешавам да се ползват никакви сметала, броилки и други подобни ужасни изобретения, г-н Мустак — обясни Непреклон като го поведе по централната пътека между бюрата. — Човешкият ум е способен на непогрешимост, когато борави с числа. Все пак, ние сме изобретили числата, как може да не успеем да работим с тях? Тук сме изключително взискателни, изключително!
Той рязко дръпна лист хартия от панерчето с изходящи документи на най-близкото бюро, прегледа го бързо и го остави обратно с кратко изсумтяване, което предаваше или задоволството му, че чиновникът не е допуснал грешка, или разочарование, че не е намерил какво да поправи.
Листът беше ситно изписан с цифри и вероятно никой смъртен не би могъл да проследи изчисленията толкова бързо, но Влаго не би се обзаложил, че Непреклон не е успял с един кратък поглед да прегледа всеки ред.
— Тук, в тази стая тупти живото сърце на банката — заяви главният касиер гордо.
— Сърцето — повтори Влаго безизразно.
— Тук ние изчисляваме лихви, такси, ипотеки, себестойност и всичко останало в интерес на истината. И не допускаме грешки.
— Как така? Никога ли?
— Почти никога. Е, понякога някои служители допускат грешка — призна Непреклон неохотно. — Но за щастие аз проверявам всяко изчисление. На мен не ми се изплъзват никакви грешки, можете да сте сигурен. Грешката, сър, е по-лоша и от грях. Греховете често са въпрос на мнение, гледна точка или дори на исторически период. А грешката е реален факт, който настоява да бъде поправен. Виждам, че внимателно се въздържате да се разсмеете, г-н Мустак.
— Нима? Искам да кажа, не, нищо подобно — бързо отрече Влаго.
Беше забравил древната мъдрост: „Ако наблюдаваш някого отблизо, пази се самият ти да не се окажеш под наблюдение“.
— Но въпреки това сте потресен — не отстъпи Непреклон. — Вие си служите с думи. Казват, че при това си служите с тях умело, но думите са крехки и значението им лесно може да бъде извъртяно от един остър език. Числата са солидни. Вярно, можете да мамите с тях, но не можете да промените същността им. Тройката си е тройка. Не можете да я убедите да стане четворка, с каквото и да я примамвате.
Някъде в залата прозвуча сподавен кикот, но Непреклон явно не го чу, а продължи.
— Освен това числата не прощават. Тук работим много, много усърдно, за да изпълним поставените задачи. А ето тук е моето място, в самия център…
Бяха стигнали до голям стъпаловиден подиум в центъра на помещението. В този момент слабичка жена с бяла блуза и дълга черна пола премина почтително покрай тях и внимателно остави сноп листи върху панерче, което вече беше препълнено. Тя хвърли бърз поглед към Непреклон, който каза само: „Благодаря, г-це Драперия“. Беше твърде зает да демонстрира чудесата на своя подиум, върху който беше поставено полукръгло, сложно на вид бюро, за да забележи изражението, което се изписа по нейното дребничко, бледо лице. Влаго обаче го забеляза и прочете в него хиляди думи, които вероятно бяха записани в нейния дневник и никога, никога нямаше да бъдат споделени със света.