— Отлично решение, браво! — извика Влаго отчаяно и почна да ръкопляска.
Никой не се включи и той натика ръце в джобовете си.
— Ъм, може би предпочитате не толкова драматична демонстрация? — предложи Хюбърт.
Влаго се съгласи с кимване.
— Да, покажете ми… покажете ми какво става, когато на хората им писне от банките — предложи той.
— А, да, това ни е добре познато! Игор, зареди програма пет! — последната забележка Хюбърт извика към някаква фигура, скрита сред стъклената гора.
Последва звук от завъртане на скърцащи болтове и бълбукане, съпровождащо допълването на няколко резервоара.
— Игор? — учуди се Влаго. — Имате си Игор?
— О, да — потвърди Хюбърт. — От там идва тази чудесна светлина. Те умеят да складират мълнии в стъкленици! Но нека това не ви тревожи, г-н Мущрак. Само защото съм наел Игор и работя в подземие, това не означава, че съм някакъв луд учен, ха ха ха!
— Ха ха — съгласи се Влаго.
— Хааааа хахаха — продължи Хюбърт — Хахахахахах!! Мхуахахахахахаха!!!!!…
Непреклон го тупна по гърба. Хюбърт се закашля.
— Съжалявам, това е от въздуха тук долу — измънка той.
— Изглежда много… сложна, тази ваша машина — Влаго се постара да върне разговора към по-нормален тон.
— Ъъ, да — съгласи се Хюбърт, леко смутен. — Постоянно правим подобрения. Например поплавъци, гениално свързани с пружинни прегради на преливници, намиращи се някъде другаде из Глупър, позволяват промяната в нивото на една колба автоматично да променя потока на няколко други места в системата…
— А за какво служи това — Влаго посочи случайна кръгла стъкленица, окачена сред тръбите.
— Клапа на Лунните фази — бързо отговори Хюбърт.
— Луната влияе на начина, по който се движат парите?
— Нямаме представа. Възможно е. Климатът определено оказва влияние.
— Нима?
— Със сигурност — засия Хюбърт. — Откриваме нови влияния всеки ден. О, да, няма да намеря покой, докато моята чудесна машина не е в състояние да имитира съвсем точно всеки елемент от икономическия цикъл на нашия велик град.
Някъде звънна камбанка и Хюбърт се обърна към Игор.
— Благодаря, Игор! Пускай!
Нещо изтрака и в по-големите тръби се завихри и разпени оцветена вода. Хюбърт извиси едновременно глас и дълга показалка.
— Така, ако намалим общественото доверие в банковата система — наблюдавайте тази тръба тук — ще забележите изтичане на парите в брой от банките към колба двадесет и осем, в момента обозначаваща Скривалището под дюшека. Дори доста заможните хора не желаят да изгубят контрол върху парите си. Виждате ли как дюшекът се запълва или по-скоро… издува?
— Това ще да са доста дюшеци — съгласи се Влаго.
— Аз предпочитам да си го представям като само един дюшек, висок към половин километър.
— Нима? — възкликна Влаго.
Шляп! Някъде се отвориха клапи и водата се втурна по нов път.
— Сега, виждате ли как заемите от банките пресъхват, понеже парите са пренасочени към дюшеците?
Бълбук.
— Наблюдавайте резервоар единадесет ето там. Това означава, че развитието на бизнеса се забавя… още малко, още малко…
Кап-кап.
— Сега погледнете кофа тридесет и четири. Накланя се, накланя се… ето на! Между другото, скалата в ляво от колба седемнадесет показва сриващия се бизнес. А сега, забележете как колба девет почва да се пълни. Това са просрочените ипотеки. Колба седем демонстрира изгубените работни места. И в този момент клапанът на колба двадесет и осем се отваря, което ще рече, че хората изваждат парите, скътани по дюшеците.
Флоп.
— Но вече не е останало нищо за купуване. Така че колба единадесет също пресъхва…