Кап-кап.
С изключение на отделно бълбукане, движението на водата като цяло престана.
— И се оказваме в положение, от което няма мърдане, защото сме си застъпили собствените ръце, един вид — заключи Хюбърт. — Няма работа, хората без спестявания страдат, заплатите са ниски, фермите запустяват, подивели тролове се втурват надолу от планините…
— Те вече са тук — прекъсна го Влаго. — Някои от тях дори работят в градската стража.
— Сигурен ли сте? — попита Хюбърт.
— О, да. Имат си шлемове и всичко. Виждал съм ги.
— В такъв случай вероятно ще им се прииска да се втурнат обратно към планините. Аз на тяхно място, така бих направил.
— Смятате, че това може да се случи наистина? — попита Влаго. — Една камара тръби и кофи могат да предскажат такова нещо?
— Те са внимателно отнесени към реалните събития, г-н Мущрак — отвърна Хюбърт, явно засегнат. — Съотношението е в основата на всичко. Например, установен факт е, че в условия на национална криза, дамските подгъви се качват нагоре.
— Имате предвид…? — започна Влаго без да има представа как да довърши изречението.
— Дамските рокли и поли стават по-къси — обясни Хюбърт.
— И това причинява национална криза? Сериозно? Колко високо се качват тия подгъви?
Г-н Непреклон прочисти гърло.
— Г-н Мустак, може би е най-добре да тръгваме — предложи той. — Ако вече сте се наситил на гледката, предполагам нямате търпение да излезем от тук.
Той едва забележимо наблегна на „излезем“.
— Какво? О… да — съгласи се Влаго. — Най-добре да вървим. Благодаря, Хюбърт. Това беше крайно образователно преживяване.
— Само да можех да се отърва от течовете — каза дребосъкът, явно оклюмал. — Заклевам се, цялата система е херметически затворена, но никога не приключваме със същото количество вода, с което сме започнали.
— Естествено, Хюбърт — възкликна Влаго и го потупа по рамото. — Това е защото сте толкова близо до съвършенството!
— Така ли? — очите на Хюбърт се разшириха.
— Разбира се. Всеки знае, че в края на седмицата човек никога не разполага с толкова пари, колкото е очаквал да има. Това е всеизвестен факт!
Лицето на Хюбърт засия от удоволствие. Топси беше права, каза си Влаго. Наистина имам подход към хората.
— И ето че сега Глупър демонстрира тази закономерност! — задъха се от вълнение Хюбърт. — Ще развия труд по въпроса!
— Или можете да се потрудите върху развитието на въпроса! — предложи Влаго и разтресе ръката му топло и енергично. — Добре, г-н Непреклон, да тръгваме.
Когато вече се изкачваха по главните стълби Влаго попита.
— Какъв роднина се пада Хюбърт на г-жа Охол?
— Племенник — каза Непреклон. — Вие откъде…
— Хората са ми интересни — отвърна Влаго и се усмихна в себе си. — Пък и забелязах червената коса, разбира се. Защо г-жа Охол държи онези арбалети на бюрото си?
— Те са неотчуждаема семейна ценност. Вървят с наследството — излъга Непреклон.
Беше умишлена, нагла лъжа и той явно не се опитваше да прикрие факта, че лъже.
Семейна ценност. Освен това тя спи в офиса си. Вярно, придвижва се трудно, но това е нещо, което хората предпочитат да правят у дома си. Тя няма намерение да подаде нос от стаята. Постоянно е нащрек. И внимателно избира кого да пусне при себе си.
— Имате ли някакви интереси, г-н Непреклон?
— Върша работата си с внимание и усърдие, сър.
— Да, но какво правите вечер?
— Проверявам повторно всяко салдо, изчислено през деня, сър. Намирам смятането крайно… удовлетворително.
— И умеете да смятате отлично, нали?
— По-добре, отколкото можете да си представите.
— Значи, ако спестявам по деветдесет и три долара и четиридесет и седем цента на година в продължение на седем години при съставна лихва два процента и четвърт, колко…
— 835.13 долара, изчислени веднъж годишно, сър — отвърна Непреклон спокойно.
Така. И на два пъти знаеше точно колко е часът, помисли си Влаго. Без да има нужда от часовник. Наистина е добър с числата. Почти нечовешки добър…
— Не почивате ли понякога? — продължи Влаго на глас.
— Миналото лято се включих в пешеходна обиколка на главните банки в Юбервалд, сър. Беше изключително информативно занимание.
— Това трябва да е отнело седмици. Радвам се, че сте успели да се откъснете от работата си за толкова време.
— О, не беше трудно. Г-ца Драперия, нашият старши чиновник, ми пращаше ежедневно кодирани семафорни съобщения с финансовите резултати от деня. Аз ги преглеждах по време на десерта след вечеря и успявах незабавно да й отговоря със съвети и инструкции.