Тяхното богатство беше натрупано преди векове. Основните играчи в настоящия отбор Охол, освен Топси, бяха, първо, нейният девер Марко Охол и съпругата му Капричия, наследница на голям попечителски фонд. Те живееха в Генуа, възможно най-далеч от останалите роднини, което явно беше основна цел на всички в семейство Охол. След това идваха заварените деца на Топси, близнаците Козмо и Пучи, които, ако се вярва на приказките, се бяха родили като достойни членове на рода Охол — вкопчили малките си ръчички във вратлето на другия. Имаше също богато изобилие от братовчеди и всякакъв сорт родственици, които внимателно се дебнеха по между си като хищници. Доколкото Влаго знаеше, традиционният бизнес на семейството бяха банките, но последните поколения, поддържани от сложна мрежа дългосрочни инвестиции и стари попечителски фондове, бяха разширили дейността си, която вече включваше лишаване от наследство и съдене на роднините, явно с огромен ентусиазъм и похвална липса на милост. Той си спомни техни снимки, които беше виждал по светските страници на Таймс. Бяха хванати в момент, когато се качват или слизат от черни карети и не се усмихваха твърде широко, за да не би да им се изплъзне парата.
Не се казваше нито дума за семейството на Топси. Тя произхождаше от семейство Смут, които явно не бяха достигнали нужния статус за този справочник. Топси Смут… имаше някакъв кабаретен отенък в това име, което Влаго можеше да си представи съвсем лесно.
В негово отсъствие входящият панер на Влаго се беше препълнил. Бяха все несъществени неща и от него не се очакваше да прави каквото и да било по тях, но ги получаваше заради това проклето последно изобретение, индиговата хартия. Хората му оставяха копия от всичко, а преглеждането им отнемаше време.
Не че не го биваше да поверява отговорности на подчинените си. Много го биваше даже. Но такава способност изисква в другия край на веригата да има хора, които ги бива да поемат поверените им отговорности. А такива хора нямаше. Просто Пощенската служба някак подтискаше оригиналната мисъл. Пускаш писмата в процепа и толкова. Нямаше място за хора, които изпитваха желание да експериментират, като ги тикат в ушите си, в комина или в клозета. Това нямаше да им бъде от никаква полза…
Той забеляза от камарата да се подава розово листче със семафорно съобщение и бързо го измъкна.
Беше от Трънчо!
Той прочете:
Успех! Връщане в други ден. Всичко ще се изясни.
Влаго остави листа внимателно. Той очевидно й липсваше ужасно и тя нямаше търпение да го види отново, но не обичаше да харчи парите на големите ненужно. А и вероятно й бяха свършили цигарите.
Влаго почна да барабани с пръсти по бюрото. Преди година беше помолил Прелест Дивна Добродуш да стане негова съпруга и тя беше обяснила, че в действителност той ще трябва да стане неин съпруг.
Вероятно на г-жа Добродуш съвсем скоро щеше да й писне от натоварения график на дъщеря й и щеше лично да организира сватбата им.
Но както и да го погледнеше, той беше почти женен мъж. А на един почти женен мъж не му трябва да има вземане-даване с хора като семейство Охол. Един почти женен мъж е стабилен, надежден и винаги готов да подаде на почти съпругата си пепелник. От него се очаква да е на разположение за евентуалните си бъдещи деца и да се погрижи детската им стая да е отлично проветрена.
Той изглади листа със съобщението.
Щеше да се наложи също да прекрати нощното катерачество. Това зряло ли беше? Разумно ли беше? Той беше ли маша в ръцете на Ветинари? Не!
Някакъв далечен спомен се раздвижи в ума му. Влаго се изправи и отиде до картотечния си шкаф, който обикновено се стараеше да избягва на всяка цена.
Заведен под раздел „Марки“, той намери краткия доклад, написан преди два месеца от Станли Хленч, завеждащ отдел „Марки“. Наред с другото, докладът споменаваше нарасналите продажби на марки от един и два долара, които бяха надминали дори очакванията на Станли. Може би употребата на марки като истински пари беше дори по-разпространена практика, отколкото Влаго беше предполагал. Все пак, правителството гарантираше марките, нали така? И бяха толкова удобни за носене. Трябваше да провери колко точно…