Когато Станли се върна с посетителите, Влаго седеше на бюрото си и изглеждаше потънал в работа. Станли въведе г-н Въртел, най-именитият, а със своите 351 години вероятно и най-възрастният адвокат в града. Той беше придружен от сержант Ангуа и ефрейтор Нобс, за когото се говореше, че е прословутият върколак, на служба в стражата. Ефрейторът мъкнеше голяма плетена кошница, а сержантът държеше писукащ гумен кучешки кокал и от време на време разсеяно го стискаше, докато той изписука. Ситуацията не изглеждаше толкова зле, но затова пък беше доста странна.
Разменените любезности звучаха някак неловко в близост до Ноби Нобс и адвоката, от когото се носеше миризма на балсамираща течност. След като приключиха общите приказки, г-н Въртел каза:
— Г-н Мустак, вчера вие сте посетил г-жа Охол.
— Да. Докато беше, ъъ, жива — отвърна Влаго, а наум прокле и себе си и незнайния автор на заплашителната бележка. Усещаше, че се държи неадекватно.
— Не сме тук, за да разследваме убийство, сър — обясни сержантът спокойно.
— Сигурна ли сте? При дадените обстоятелства…
— Погрижили сме се да бъдем сигурни — прекъсна го сержантът. — Именно при дадените обстоятелства!
— Значи тогава не подозирате семейството?
— Не, сър. Нито пък вас.
— Мен? — Влаго демонстративно остана със зяпнала уста при това предположение.
— Знаеше се, че г-жа Охол е доста болна — каза адвокатът. — Вие изглежда изключително сте й допаднал, г-н Мустак. Ето защо тя ви е завещала своето малко кученце, Г-н Каприз.
— А също и торба играчки, одеалца, карирани палтенца, малки боти, осем каишки, включително една инкрустирана с диаманти и, о, ъм, още доста неща — допълни сержант Ангуа. Тя отново стисна писукащия кокал.
Влаго рязко затвори уста.
— Кучето — каза той с глух глас. — Само кучето? И играчките му?
— Нещо повече ли очаквахте? — попита Ангуа.
— Изобщо нищо не съм очаквал! — възкликна Влаго и погледна кошницата. От нея се носеше подозрителна тишина.
— Дадох му едно от малките му сини хапченца — обясни Ноби услужливо. — Те явно го укротяват за известно време. Обаче не действат на хора. Имат вкус на анасон.
— Всичко това е малко… странно, не мислите ли? Защо е нужното присъствието на стражата? Заради диамантената каишка? И освен това завещанието не се ли чете едва след погребението…
Г-н Въртел се прокашля. От устата му излетя молец.
— По принцип е така. Но понеже съм запознат със съдържанието на въпросното завещание, реших, че ще е най-разумно да избързам и да се погрижа за най-…
Последва дълга пауза. За едно зомби целият живот е постоянна пауза, но в случая той явно търсеше точната дума.
— … проблемните точки незабавно.
— Е, да, предполагам, че кученцето има нужда от храна — съгласи се Влаго. — Но не съм предполагал, че…
— Проблемът, ако можем така да го наречем, са неговите документи — каза г-н Въртел.
— Проблеми с родословието? — поинтересува се Влаго.
— Не става въпрос за родословието му — каза адвокатът и отвори куфарчето си. — Може би ви е известно, че покойният сър Джошуа беше завещал на Г-н Каприз един процент от акциите на банката?
Влаго усети, че го обгръща студеният, черен вихър на прозрението.
— Да — потвърди той. — Известно ми е.
— Покойната г-жа Охол от своя страна, му завеща още петдесет процента. Това, според традицията на тази банка, означава, че кучето е новият й председател, г-н Мустак. А вие сте собственик на кучето.
— Един момент, едно животно не може да притежава…
— О, напротив, г-н Мустак, напълно е възможно! — увери го Въртел с дълбоко юридическо самодоволство. — Известни са множество прецеденти. Имало е случай магаре да бъде ръкоположено, а също костенурка да бъде назначена за съдия. Явно това се случва по-рядко в по-трудоемките занаяти. Например, не ми е известно някой кон да е работил като дърводелец. Но куче председател на съвет на директорите е доста разпространена практика.
— Но защо й е да прави такова нещо! Та тя ме познаваше съвсем бегло! — вътрешният му глас обаче възрази: О, познаваше те и още как! Стана й съвсем ясен още щом те видя!
— Завещанието ми беше продиктувано снощи, г-н Мустак. Присъстваха двама свидетели, а също лекарят на г-жа Охол, който потвърди, че умът й е съвсем бистър, ако и здравословното й състояние да не беше добро — Въртел се изправи. — Накратко, завещанието е съвсем валидно. Никъде не е казано, че трябва да бъде смислено.
— Но как може едно куче да води заседания? То обикновено се води само по носа си!