— Не съм казал…
— Знам точно какво не сте казал. Вие съвсем отчетливо се въздържахте да не го кажете — Ветинари повдигна вежда. — Изключително съм ядосан, г-н Мустак.
— Да, но именно аз се оказах насаден насред цялата тая каша!
— Но не по моя вина — отвърна Ветинари. — Уверявам ви, че ако, както се изразихте в своя неправилно насочен, пресилен патос, именно аз ви бях „насадил в тази каша“, щях да се уверя, че отлично разбирате условията на „насаждането“ и да се погрижа да сте незавидно добре запознат с „кашата“.
— Разбирате какво имам предвид!
— О, хайде де, това думи на истинския Влаго фон Мустак ли са или на човека, който няма търпение да си получи златистата верига? Топси Охол знаеше, че не й остава много и затова е решила да промени завещанието си. За което я приветствам. Персоналът на банката ще ви приеме много по-безболезнено. Пък и тя ви направи голяма услуга.
— Услуга? Тази сутрин стреляха по мен!
— Просто от Гилдията на убийците са ви пратили известие, за да знаете, че ви държат под око.
— Но изстрелите бяха два!
— Вероятно, за да подчертаят смисъла на посланието — каза Ветинари и приседна на стол, тапициран с плюш.
— Ама банкерството се предполага да е скучна работа! Цифри, сметки — слежба до живот!
— До живот да, но непременно до старини — Ветинари очевидно се забавляваше.
— Не можете ли да направите нещо?
— Относно Козмо Охол? На какво основание? Не мога да го арестувам, задето е предложил да купи едно куче.
— Но цялото семейство е… Това пък откъде го знаете? Не съм го споменавал!
Ветинари махна с ръка пренебрежително.
— Ако познаваш човека, знаеш какво да очакваш. А аз познавам Козмо. В такава ситуация той не би прибегнал до насилие, ако може да си послужи с пари. Когато реши, може да е доста цивилизован.
— Но той не е сам. Цялото му семейство са една отровна пасмина.
— Нямам какво да кажа по въпроса. Но пък Топси ви е помогнала в това отношение. Гилдията на убийците няма да приеме втори договор за вашето елиминиране. Това ще доведе до конфликт на интереси. Предполагам, че на теория биха могли да приемат договор за премахване на председателя, но се съмнявам, че ще го направят.
Елиминиране на джобно кученце. Това едва ли щеше да изглежда особено внушително в нечие резюме.
— Не съм се пазарил да се занимавам са такова нещо!
— Не, г-н Мустак, не сте, защото трябваше да сте мъртъв — сопна му се Ветинари с глас, леден и смъртоносен като остра ледена висулка. — Трябваше да бъдете провесен за врата до настъпване на смъртта ви за престъпления срещу града, срещу общественото благо, срещу човешкото доверие. И бяхте върнат към живот, защото градът се нуждаеше от вас. Всичко е заради града, г-н Мустак. Всичко винаги се свежда до нуждите на града. На вас, разбира се, ви е известно, че аз имам планове?
— Да, четох в Таймс. Подемът. Искате да построите пътища, улици и канавки под града. Сдобил сте се с една от ония машини на джуджетата, наречени Апарати. А освен това джуджетата умеят да строят сухи подземни тунели. И Гилдията на занаятчиите е много развълнувана от целия проект.
— От вашия въздържан тон разбирам, че не споделяте тяхното вълнение?
Влаго сви рамене. Машинариите не го вълнуваха.
— Честно казано, все ми е едно.
— Странно — каза Ветинари, явно учуден. — Е, предполагам поне можете да се досетите какво ще ни е нужно в особено големи количества, за да реализираме този проект.
— Лопати?
— Финанси, г-н Мустак. Което нямаше да е проблем, ако имахме адекватна банкова система, в крак с изискванията на настоящето. Аз дълбоко вярвам във вашата способност да… поразмърдате нещата.
Влаго направи един последен опит да протестира.
— Нужен съм в пощата…
— В момента никой там не се нуждае от вас, което искрено ви дразни — възрази Ветинари. — Не ви бива да се занимавате с монотонна работа. Затова лично ви давам отпуск от позицията ви в пощата. Г-н Грош отлично се справя като ваш заместник и, макар да му липсва вашият… замах да речем, сигурен съм, че ще съумее да продължи работата ви.
Патрицият се изправи, за да покаже, че аудиенцията е приключила.
— Градът кърви, г-н Мустак и вие сте тапата, от която той се нуждае. Вървете и изкарвайте пари. Развържете богатството на Анкх-Морпорк. Г-жа Охол ви повери банката. Управлявайте я мъдро.
— Банката всъщност е на кучето, както знаете.
— И по муцунката му личи, че то също ви има пълно доверие — каза Ветинари като насочваше Влаго към вратата. — Не ми позволявайте да ви задържам, г-н Мустак. И помнете: градът е най-важен.