Но сега погребението беше приключило и семейство Охол се зае да прави същото, което правеха винаги след погребение — да обсъдят Парите.
Беше немислимо всички роднини да бъдат настанени около една обща маса. Козмо беше предвидил малки масички, организирани съобразно това, което му беше известно за актуалното състояние на бойното поле — кой с кого се е съюзил, кои фракции са повели малки братски конфликти. Въпреки това последваха множество размествания, сдърпвания и заплахи от правен характер преди всички да се настанят и утихнат. Застанали в редица зад тях, адвокатите зорко следяха ситуацията, за което таксуваха клиентите си по долар на всеки четири секунди.
Изглежда цялото семейство на Ветинари се изчерпваше с някаква леля, помисли си Козмо замечтано. На тоя човек му вървеше във всичко. Когато Козмо станеше Ветинари, щеше да има семейна чистка.
— Дами и господа — започна той, когато съскането и подмятането на обиди поутихна. — Изключително се радвам да видя толкова много родственици днес…
— Лъжец!
— Особено теб, Пучи — Козмо се усмихна на сестра си.
Ветинари нямаше и сестра като Пучи. Никой нямаше такава сестра, Козмо беше готов да се обзаложи. Тя беше адско изчадие в бегъл човешки облик.
— Да знаеш, че веждата ти още не е съвсем наред — уведоми го Пучи.
Тя се беше разположила на отделна маса, имаше глас като трион, задрал о пирон, с деликатни нотки на сирена за мъгла и минаваше за „светска красавица“, което само по себе си свидетелстваше колко ужасно богати бяха семейство Охол. Всъщност ако я разполовяха, от Пучи можеха да се получат две светски красавици, макар че едва ли щяха да са особено красиви след подобна манипулация. Вярно, говореше се, че мъжете, които е отблъснала, се хвърляли от мостове в отчаянието си, но в интерес на истината източник на тази информация беше самата Пучи и никой друг не я беше потвърдил.
— Както вероятно всички знаете… — опита се да продължи Козмо.
— Заради пълната некадърност на твоята страна на семейството изгубихме банката!
Забележката беше подхвърлена от някого в ъгъла, но тя предизвика засилваща се вълна подобни възклицания.
— Тук всички сме част от едно и също семейство, Жозефин — отвърна Козмо остро. — Някои дори сме родени с името Охол.
Думите му нямаха желания ефект. Козмо беше убеден, че в устата на Ветинари те биха постигнали целта си. Изречени от него обаче те само разстроиха хората и възраженията се засилиха.
— Да, но някои го заслужаваме повече от други! — сопна му се в отговор Жозефин.
Тя носеше смарагдово колие, което хвърляше зелени отблясъци по лицето й. Козмо беше впечатлен.
Винаги когато беше възможно, членовете на семейството се женеха за далечни братовчеди, но всяко поколение имаше неколцина, които се престрашаваха да потърсят извън личното си родословие, за да избегнат ситуации от типа на „роден с три палеца“ и подобни. Жените си намираха добре изглеждащи съпрузи, които кротко изпълняваха, каквото им се каже, а мъжете се сдобиваха със съпруги, които изумително бързо и точно възприемаха сприхавия нрав и раздразнителността на обръсната маймуна, така типични за всеки истински Охол.
Жозефин си седна, излъчваща злобно задоволство от предизвикания ропот. Почти веднага след това тя отново скочи на крака и допълни:
— И как изобщо смяташ да се справиш с тази непростима ситуация? Вашият клон на семейството е причина нашата банка да е в ръцете на някакъв шарлатанин! Отново!
Пучи се извъртя с все стола.
— Как смееш да говориш така за татко!
— И как смееше да говориш така за Г-н Каприз! — добави Козмо.
Да, ако го беше казал Ветинари, щеше да звучи смешно. Щеше да засрами Жозефин и да повдигне чувствително акциите на Козмо. На Ветинари, който беше овладяла повдигането на веждите си до пълно визуално съвършенство, тази шега щеше да му се получи.
— Моля, какво? За какво говориш? — възрази Жозефин. — Не бъди глупак, момче! Говоря за тоя тип Мустак! Та той е пощальон, моля ви се! Защо още не си му предложил пари?
— Опитах — каза Козмо и добави наум: Ще го запомня това „момче“, дърта проклетница с лице като суроватка. Когато стана майстор на веждата, ще видиш ти!