— И?
— Мисля, че той не се интересува от пари?
— Глупости!
— Ами онова малко кученце? — попита старчески глас. — Какво ще се случи, ако предаде богу дух, горкичкото?
— Тогава банката става отново наша, лельо Дели — отвърна Козмо на една дребна старица, облечена в черна дантела и прилежно заета с някакво ръкоделие.
— Без значение как ще умре малкото кученце? — продължи лейди Деликатна Охол, без да откъсва поглед от плетивото си. — По мое мнение отровите винаги вършат работа.
Зад леля Дели адвокатът й се изправи на крака със замах и оповести:
— Клиентката ми желае да уточни, че тя говори по принцип, за принципното присъствие на вредни вещества в околната среда и думите й по никакъв начин не означават, нито трябва да се тълкуват като подтикване към някакви незаконни действия.
Адвокатът си седна, след като беше заслужил хонорара си.8
— За съжаление стражата ще ни увисне на врата веднага като евтина ризница — отбеляза Козмо.
— Стражници, в нашата банка? Просто ги изхвърлете навън!
— Времената са различни, лельо. Вече не можем да правим така.
— Когато пра-дядо ти бутна брат си от балкона, стражниците се погрижиха тялото да изчезне срещу пет шилинга и халба бира!
— Да, лельо. Но сега лорд Ветинари е патриций.
— И той позволява стражници да си врат носа в банката ни?
— Несъмнено, лельо.
— Значи не е никакъв джентълмен — заключи лелята печално.
— Той допуска в стражата вампири и върколаци — обади се госпожица Тарантела Охол. — Отвратително е как им позволяват да ходят по улиците като истински хора.
… в паметта на Козмо нещо рязко изщрака.
„Той изглежда като съвсем истински човек“, спомни си Козмо гласа на баща си.
— Това е твой проблем, Козмо Охол — обади се пак Жозефин, за да насочи общото недоволство отново към Козмо. — Заради твоя проклет баща…
— Млъкни — каза й Козмо кротко. — Затваряй си устата. И между другото тези смарагди изобщо не ти отиват.
Това беше необичайно. Хората в семейство Охол може да заговорничеха, да се обиждаха и очерняха един друг, но винаги се съобразяваха с добрите обноски.
В главата на Козмо се разнесе ново изщракване и той пак чу гласа на баща си:
„Успял е да се прикрие отлично, макар и с огромни усилия. От истинската му същност вероятно и помен не е останал, но аз те предупреждавам, в случай че почне да се държи странно…“
— Баща ми възстанови дейността на банката — продължи Козмо, докато бащиният му глас още отекваше в ума му и преди Жозефин да е подхванала тирадата, за която си поемаше дъх. — И вие всички бяхте доволни. Не ви пукаше какво прави, стига банката да беше на разположение за малките ви машинации, които така отлично укривате и не давате дума да се спомене за тях. Той изкупи дяловете на всички по-дребни акционери и никой от вас не възрази, щом си получавахте дивидентите. Единственият недостатък на баща ми беше, че не е умееше да си подбира приятелите…
— Все са били по-добри от онова начинаещо кабаретно девойче! — вметна Жозефин.
— … но изборът на последната му жена несъмнено беше изключение от това правило — не й обърна внимание Козмо. — Топси беше лукава, подла, безскрупулна и безмилостна. Единственият проблем беше, че това й се отдаваше по-добре, отколкото на всеки един от вас. А сега трябва да ви помоля да си вървите. Смятам да върна банката на семейството. Няма да ви изпращам.
Той се изправи, отиде до вратата, внимателно я затвори зад себе си, а после хукна към кабинета си, където остана с гръб подпрян о вратата и се отдаде на искрено злорадство, за което лицето му сякаш беше създадено.
Добрият стар татко! Естествено, този разговор беше проведен, когато Козмо беше само на десет, все още нямаше личен адвокат и не беше погълнат от трънливите и деликатни семейни взаимоотношения. Но татко беше постъпил разумно. Той не просто му беше дал съвет, беше му дал оръжие, което можеше да се използва срещу останалите. Какво повече може да се очаква от един баща?
Г-н Непреклон! Не беше… просто г-н Непреклон. Той беше образ, излязъл от най-страшните кошмари. В онзи момент разкритието беше изплашило Козмо и по-късно той обмисляше дали да не съди баща си за причинените безсънни нощи, както повеляваше семейната традиция, но се разколеба, което се оказа просто чудесно. При едно дело цялата истина щеше да излезе наяве в съда и Козмо щеше да се лиши от великолепен коз.