— Това е оразмерен модел на града, наподобяващ гледката, разкриваща се от Продълговатия офис на Ветинари — обясни той. — Помага ми да мисля.
— Това е съвсем откачено. Какъв тип кучешка бисквитка? — отвърна Пучи.
Информацията също преминаваше през съзнанието на Пучи с различна скорост. Вероятно й пречеше всичката тази коса, помисли си Козмо.
— „Вкусотийките на Тракълмънт“ — отвърна той. — С форма на кокал в пет различни цвята. Но той никога не оставя на гроба жълта бисквитка, защото Рошльо никак не обичал жълтите.
— Говори се, че Ветинари е вампир — заяви Пучи, прескачайки от тема в тема.
— Ти вярваш ли? — попита Козмо.
— Понеже е висок, слаб и носи черно? Мисля, че това не е достатъчно доказателство!
— Но също е потаен и пресметлив — отвърна Козмо.
— Какво, ти да не би да вярваш?
— Не, но и да беше, нямаше да има особено значение. Но пък има други хора с по-… опасни тайни. Опасни за самите тях имам предвид.
— Г-н Мустак?
— Той би могъл да е сред тях, да.
Очите на Пучи светнаха.
— Ти знаеш нещо, нали?
— Не точно, но мисля, че знам къде да търся, за да науча нещо.
— Къде?
— Много ли държиш да знаеш?
— Естествено!
— Е, аз пък изобщо не възнамерявам да ти кажа — усмихна й се Козмо. — Не ми позволявай да те задържам — добави той, но Пучи вече беше изфучала от стаята.
Не ми позволявайте да ви задържам. Каква изключителна фраза беше сътворил Ветинари. Очебийно двойният смисъл пораждаше усещане за смут дори у най-невинните души. Този мъж беше открил методи за безкръвно владичество, по-страховити и от колело на мъченията.
Какъв гений! И ако не броим една непослушна вежда, Козмо Охол следваше неговия пример съвсем точно.
Трябваше само да намери начин да се възползва от недостатъците на една жестока личност. Тайнственият г-н Мустак държеше ключа към Ветинари, а ключът към Мустак…
Беше време да си поговори с г-н Непреклон.
Глава 5
Къде е най-добре да се изпробва една печеливша идея? Със сигурност не в банка. Тя трябва да се изпробва някъде, където хората обръщат много сериозно внимание на парите и са заети с трескави финансови операции, съпроводени с постоянен риск, при което и най-малкото колебание може да доведе до триумфална печалба или позорна загуба. Това място е известно по принцип като Широкия бял свят, част от който е например Десета Яйчна улица.
Магазинът за изумителни сувенири и закачки на улица Десета Яйчна, собственик Дж. Пруст, беше същински рай за хората, споделящи убеждението, че пърдящият прах е ненадминато хумористично изобретение, което впрочем не е съвсем лъжа. Магазинчето беше привлякло вниманието на Влаго като източник на маскировки и друг полезен реквизит.
Влаго винаги беше отделял специално внимание на дегизировката си. Фалшива брада, която би се отлепила, ако някой я дръпне, нямаше никакво място в живота му. Но тъй като той беше надарен с най-незабележимото лице на света, което за наблюдателя си остава „случайно лице сред множеството“, дори около него да няма жива душа, понякога беше полезно да даде на хората нещо, което да могат да опишат на стражата. Очилата винаги вършеха работа, но Влаго беше постигал чудесни резултати и с изкуствени уши и нос, негов личен модел. Покажи на човек чифт уши, в които малки пойни птички биха могли да си свият гнездо, наблюдавай как любезно прикрива истинската си реакция и можеш да си сигурен, че единственото, което той ще запомни ще са ушите.
Сега, разбира се, Влаго водеше почтен живот, но част от него настояваше да поддържа запасите си, просто за всеки случай.
Днес той си купи тубичка лепило и голям буркан златни звездички, за които наскоро беше измислил приложение.
— Всичко тридесет и пет пенса, г-н Мустак — каза г-н Пруст. — Задават ли се някакви нови марки?
— Една или две, Джак — отвърна Влаго. — Как са Етъл и малкият Роджър? — допълни той, след като набързо прерови картотекираната информация в главата си.
— Отлично, благодаря. Да ви предложа още нещо? — попита Пруст с надежда Влаго да осъзнае, че това от което се нуждае незабавно, са дузина фалшиви носове.
Влаго погледна редицата маски, страховити гумени ръце и смешни носове и прецени, че за момента нуждите му са удовлетворени.
— Не, Джак, само рестото — каза той и внимателно постави на тезгяха едно от новите си творения. — Половин долар ще е достатъчен.