Влаго беше впечатлен. Наричаха го Краля на Златната река, защото беше натрупал състоянието си благодарение на урината, която хората му събираха ежедневно от всяка кръчма в града. Клиентите му плащаха да я отнесе, а алхимиците, кожарите и бояджиите му плащаха да им я занесе.
Но това беше само началото. Хората на Хари Краля събираха всичко. Човек можеше да забележи количките им навсякъде, особено призори. Всеки клошар, всеки, който пресяваше отпадъците, ровеше се в боклукчийските кофи, чистеше тоалетни, всеки търговец на старо желязо, всеки… в града, работеше на практика за Хари Краля, понеже един счупен крак сериозно би затруднил човек да си върти бизнеса, а Хари беше твърд поддръжник на бизнеса.
Казваха, че ако някое куче на улицата само приклекне да си свърши работата, някой от хората на Хари вече ще е натикал лопата под задника му, защото големите кожарски ателиета плащаха по девет пенса за кофа качествена кучешка тор. Те плащаха на Хари. Градът плащаше на Хари. Всеки плащаше на Хари. А всичко, което той не успяваше да им продаде обратно в по-ароматен вариант, отиваше да попълни камарите му с компост надолу по реката, които в мразовити дни вдигаха толкова пара, че децата ги наричаха фабриката за облаци.
Освен от служителите си при вратата, Краля беше придружен и от хърбав младеж, вкопчен в своето куфарче.
— Добре сте се подредил тук — каза Хари като сядаше в стола срещу Влаго. — Много внушително. Жената все ми мели да й взема таквиз завеси. Аз съм Хари Краля, г-н Мустак. Току що вложих петдесет хиляди долара във вашата банка.
— Много ви благодаря, г-н Крал, ще се погрижим да се чувстват тук като у дома си.
— Хубаво. А сега искам да заема сто хиляди, благодаря — каза Хари и измъкна дебела пура.
— Имате ли с какво да обезпечите заема, г-н Крал? — попита Непреклон.
Хари Краля дори не го погледна. Той запали пурата си, засмука, докато тя се разгоря и посочи към касиера.
— Кой е тоя, г-н Мустак?
— Това е г-н Непреклон, нашият главен касиер — отвърна Влаго без да посмее да срещне погледа на Непреклон.
— Чиновник, значи — заключи Хари пренебрежително. — Нищо чудно, че задава дребнави въпроси.
Той се наведе напред.
— Моето име е Хари Краля. Не ви трябва друга гаранция — името ми струва поне сто хиляди по тоя край. Хари Краля. Всеки ме знае. Плащам си дълговете, събирам си вересиите, дума да няма, тъй правя. Богатството ми се крепи на десницата ми. Хари Краля.
Той тупна огромните си ръце разперени на масата. С изключение на кутрето на лявата ръка, което липсваше, на всички останали пръсти имаше по един масивен пръстен и на всеки пръстен беше гравирана по една буква. Ако тези юмруци се зададяха към лицето на човек на някоя задна уличка, да речем понеже той си е присвоил нещо неправомерно, последната гледка пред очите му щеше да бъде името Х*А*Р*И*К*Р*А*Л*Я. Струваше си човек да държи този факт на челно място в мозъка си, ако държеше да си запази челния дял от мозъка.
Влаго погледна посетителя в очите.
— Ще ни трябва нещо по-солидно — изръмжа Непреклон, някъде над Влаго.
Хари Краля не му обърна внимание.
— Мани го тоя маймуняк, мисля да си говоря само с латернаджията.
— Г-н Непреклон, имате ли нещо против да ни оставите за няколко минути? — попита Влаго ведро. — Г-н Крал, може би и вашите… сътрудници биха го придружили?
Хари Краля кимна почти незабележимо.
— Г-н Мустак, аз наистина…
— Моля ви, г-н Непреклон.
Главният касиер изсумтя, но излезе след биячите. Младежът с куфарчето също се накани да стане, но Хари му махна да си стои на мястото.
— Добре ще направите да държите тоя Непреклон под око — каза Хари. — Нещо смахнат ми се вижда.
— Необичаен може би, но не ми се вярва да му допадне да го наричат смахнат — каза Влаго. — Та защо са му нужни на Хари Краля пари, г-н Крал? Всеки знае, че сте фрашкан. Да не би бизнесът с кучешки фъшкии да се сринал? Или затлачил?
— Мисля да си разширя дейността — отвърна Краля. — Тая работа с Подема… на правилния човек в правилния момент може да му излезе късметът. Ще се наложи да се купува земя, да се плаща на хора да си затварят очите… ясно ви е как е. Ама в другите банки никой не ще да заема пари на Краля на Златната река, нищо че тъкмо мойте момци им чистят помийните ями, тъй че да ухаят на виолетки. Тия надути коцкари щяха да газят в една педя пикня, ако не бях аз, ама като ме видят да се задавам си извръщат носовете, о, да, тъй правят — той спря, сякаш в този момент му беше хрумнало нещо. — Добре де, повечето хора тъй правят, ама пък човек не може да кисне във ваната на всеки пет проклети минути. Обаче оная шайка банкерчета не щат да ме приближат, даже когат’ жената ме е изтъркала до кръв. На какви ми се правят! Можете да се обзаложите, че рискуват много повече като заемат пари на разните си мазни клиенти, отколкото ако ги дадат на мен. За мен работят хиляда души в тоя град, господинчо, по един или друг начин. Значи хиляда семейства разчитат на мен да сложа храна на масата им. Може да събирам хорските храчки, ама не значи, че си поплювам.