Той не е мошеник, напомни си Влаго. Той се е издигнал от калта и си е проправил път до върха в свят, където най-разпространеното средство за водене не преговори е парче оловната тръба. Обитателите на този свят не биха се доверили на никаква хартия. Там репутацията е всичко.
— Сто хиляди са много пари — каза Влаго на глас.
— Да, ама вие ще ми ги дадете — каза Краля ухилен. — Знам си аз, ’щото обичате да си пробвате късмета, също като мен. Надушвам аз, че сме от една порода. Надушвам момък, дето е вършил някоя и друга пакост, а?
— Всички трябва да се храним, г-н Крал.
— Тъй ами, вярно си е. Пък ето че сега си седим тук като двамца познавачи и се правим на големи клечки, а? И накрая ще си стиснем ръцете като истински ’жентълмени, каквит’ никога няма да бъдем. Тоя тук — Хари положи едрата си длан на рамото на младежа — е Уолъс. Той ми води книгите. Нов е, щото стария го хванах да шикалкави. Голям смях падна, както се сещаш.
Уолъс не се усмихна.
— Да, мисля, че се сещам — отвърна Влаго.
Хари Краля охраняваше множеството си имоти със създания, които можеха да се нарекат единствено кучета, понеже вълците не са чак толкова бесни. И винаги ги държеше гладни. Хората говореха какво ли не и Хари много се радваше на слуховете. Рекламата беше полезно нещо. Хората знаеха, че не могат да баламосват Хари Краля, но знаеха, че и Краля няма да се опита да ги баламосва.
— Уолъс ще обсъди сметките с вашия маймуняк — каза Хари и се изправи. — Вие сигурно ще искате да ме изцедите, колкото може и тъй си е редно. Бизнесът си е бизнес, аз ако не знам, кой. Какво ще кажете?
— Ще кажа, че се договорихме, г-н Крал — каза Влаго, а после плю на дланта си и му подаде ръка.
Струваше си да види изражението му.
— Не знаех, че банкерите правят така — каза Хари.
— Значи не им се случва често да стискат ръката на Хари Краля — отвърна Влаго.
Това вероятно беше малко прекалено, но Краля намигна, плю на собствената си длан и сграбчи ръката на Влаго. Той се беше приготвил, но дори и така лапата на едрия мъж почти му смаза костите.
— Вие сте по-натъпкан с фъшкии от стреснато стадо на прясно пасбище, г-н Мустак.
— Благодаря ви, сър. Ще приема това като комплимент.
— И само за да успокоя вашия маймуняк, ще ви дам като гаранция документите на фабриката за хартия, големия двор и още няколко имота — обяви Хари. — Дай му ги Уолъс.
— Да бяхте започнал с това от самото начало, г-н Крал — каза Влаго при вида на внушителните свитъци, които му бяха предадени.
— Да, ама, ей на, не започнах. Исках да ви проверя. Кога мога да си получа парите?
— Скоро. Веднага щом ги отпечатам.
Хари Краля сбърчи нос.
— А, да. Тая история с хартийките. Аз лично обичам парите да подрънкват, ама Уолъс разправя, че сега хартията идвала на мода — той намигна. — Пък и не се оплаквам. Старият Масур си купува хартията от мен тия дни. Няма да плюя на собствения си бизнес, я! Добър ви ден, сър!
Г-н Непреклон нахлу обратно в офиса двадесет минути по-късно с лице като данъчно известие и завари Влаго да преглежда някакъв лист хартия върху износената зелена кожа на бюрото си.
— Сър, трябва да възразя…
— Добър процент ли му измъкна? — попита Влаго.
— С гордост мога да потвърдя, сър, но начинът по който вие…
— Ще изкараме добри пари от Краля, г-н Непреклон и той ще изкара добри пари от нас.
— Но вие превръщате моята банка в някакъв…
— Без да броим парите на Хари, днес хората са внесли повече от четири хиляди долара. Вярно че повечето ни вложители са по-скоро бедни хора, но пък бедняците са много повече от богаташите. Можем да впрегнем тези пари да работят за нас. И този път няма да ги заемаме на мошеници, вярвайте ми. Аз самият съм мошеник и ги надушвам отдалече. Моля, предайте поздравленията ми на служителите на гишетата. А сега, г-н Непреклон, Г-н Каприз и аз ще си поговорим с един човек за изкарването на пари.