Александър Шурбанов
Истинският живот на Оливър Туист
И така, сега, когато затваряме тази не много весела книга1, можем да въздъхнем с облекчение. Най-сетне лошите са заслужено наказани, а добрите тържествуват. И малкият Оливър никога вече няма да попадне в лепкавите паяжини на злодеите, никога няма да изгуби обичта на нежната Роза Мейли и закрилата на великодушния г-н Браунлоу. Но ще можем ли да забравим всичко, което той преживя в сиропиталището и в бордеите на Лондон? Ще можем ли да забравим и това, че ако съдбата се оказа така невероятно милостива към нашия герой, тя не пожали нито бедната Нанси, нито горкия Дик, нито десетките други гладуващи сирачета, сред които го видяхме в началните глави на романа?
Самият Дикенс никога не е могъл да ги забрави. Роден през 1812 г. в малко градче край Портсмут, на брега на Ламанша, който тук наричат Английския канал, бъдещият писател изживява ранното си детство безметежно, може да се каже, дори щастливо. Баща му, наистина, е само един дребен чиновник във флотското ковчежничество, а семейството е многобройно и парите никога не достигат. Но малкият Чарлз още не се досеща за тези грижи. Той е едва петгодишен, когато Дикенсови се преселват по на север, в крайморския корабостроителен град Чатъм. Тук бледото болнаво момче постепенно ще закрепне. Може би за това ще допринесат особено много честите разходки по зелените хълмове на Кент. В тези разходки баща му е негов неизменен спътник. Колко красиво умее да говори той за природата, за далечни страни и морета, за бъдещето, когато синът му ще бъде голям и силен, богат и знаменит. Баща му е неуморен мечтател и Чарлз обича да държи топлата му ръка и да слуша неговите безкрайни прекрасни фантазии.
Вечер у дома в Чатъм се събират многолюдни шумни компании и тогава обикновено вдигат момчето върху масата, за да им изпее някоя от веселите песнички, на които го е научил баща му. Черлз завинаги ще запомни този кръг от смешни и страшни лица на възрастни хора около себе си. Лица, по които играят тайнствените отблясъци на мъждукащата лампа.
Един ден в таванската стаичка до своята спалня Чарлз попада на цяло безценно съкровище — поредица от евтини издания на „Дон Кихот“, „Хиляда и една нощ“, „Робинзон Крузо“, „Жил Блас“, романите на английските писатели Смолет, Филдинг, Голдсмит. Майка му вече го е научила да разпознава буквите и додето неговите връстници играят на улицата, той жадно поглъща пожълтелите от времето страници. Всяка книга сякаш отваря пред него врата към един нов, непознат и интересен свят и тези светове поразително приличат на въздушните блянове на баща му. Той си представя, че е герой на всичко, което чете — преобразява се в храбри рицари, изкусни магьосници, пътешественици и мореплаватели, живее едновременно сто възхитителни живота.
Още преди да е навършил десет години Чарлз посещава с родителите си обичайните коледни представления на пантомимата, смее се на палячовците, съчувства на Арлекино и Панталоне, влюбва се в нещастната Колумбина. В малката тъмна зала на градския театър той трепери от ужас пред великите Шекспирови злодеи Ричард III и Макбет. Под вълшебните светлини на рампата техните трагични черти също трайно се отпечатват в детската памет.
Но в Чатъм има и един друг, по-прозаичен, по-делничен свят и момчето не закъснява да проникне в него. Това е светът, в който работи баща му, светът на пристанището и доковете. Тук хората не носят рицарски доспехи и царски мантии. Те са окъсани и изморени, угрижени и неприветливи. Лицата им изпълват детското сърце със страх и съмнение. Оказва се, че животът крие не само романтични обещания, но и заплахите на всекидневието. Заплахи, които, уви, твърде скоро ще се сбъднат.
Бащата сякаш не усеща надвисналата опасност. Той живее в своята прекрасна измислена действителност. Непрекъснатите гуляи и разхищения разбиват скромното семейно състояние и потънали в дългове, подгонени от безмилостните кредитори, в 1823 г. Дикенсови са принудени да се пренесат в Лондон. В този чудовищен за времето си индустриален град те се заселват в мрачния гъсто населен бедняшки квартал Камдън таун, чиито потискащи бордеи ще влязат в бъдещите произведения на писателя.
И още в началото на следващата година, само два дни след дванадесетия си рожден ден, Чарлз трябва да постъпи на работа, за да подпомогне разорените си родители с мизерната седмична заплата от 6 шилинга. Въпреки всичко след около седмица баща му е арестуван и пъхнат в затвора за длъжници, а заедно с него там се настанява и цялото семейство, останало без покрив и без средства за съществуване. Единствен Чарлз остава на „свобода“ — изоставен и самотен, той живее под наем при някаква старица. Надеждите за блестящо бъдеще, разпалени в душата му от бащините фантазии, от книгите и театъра, рухват във въртопа на страшната реалност. Невръстният наемен работник се вижда заточеник в една мръсна прогнила сграда, проядена от плъховете и натъпкана с дрипави неграмотни хлапаци, заедно, с които от сутрин до вечер трябва да лепи етикети върху произвежданите тук буркани с вакса за обувки. Това изпитание наистина, не продължава много дълго. След около три месеца едно неочаквано наследство дава възможност на Дикенсови да покрият дълговете си и ги избавя от позорното затворничество. Какво чудесно избавление — също като в по-сетнешните му романи. Скоро след това бащата, за щастие, се спречква със своя роднина — собственик на предприятийцето — и Чарлз напуска омразната работа. Но този епизод от детството ще остави най-трайни и най-болезнени следи в чувствителната му душа. Това спущане на дъното на мизерията, унижението и самотата ще го нарани така дълбоко, че той няма да има сили да разкаже за него дори на собствените си деца. Затова пък то ще изплува по-живо от всякога в най-незабравимите сцени и образи на неговите книги. Затворите, сиропиталищата, приютите ще заемат своето постоянно място и в „Оливър Туист“, а и в цялостното творчество на писателя и ще ни предадат усещането за обреченост и безпомощност, което трябва да е изпитал Чарлз в онези сурови дни. Както сам споделя по-късно, тогава той само по някаква божия милост не се е превърнал в малолетен крадец и негодник. Тази „божия милост“ е всъщност нравствената сила, която спасява и неговия герой Оливър, за да го пренесе чист и невредим през тинята на лондонския „подземен свят“.