Сега Чарлз най-сетне е изпратен на училище. Но не за дълго. Едва петнадесетгодишен, той трябва отново да се хване на работа, тъй като за семейството отново е настанало трудно време. Постъпва като писар в адвокатска кантора. Но в неговото сърце е укрепнала отчаяната решителност да се измъкне от страшните капризи на съдбата, да не позволи да стане жертва на нейната безпощадна игра с хората. И Чарлз се залавя със самообразование. В свободните часове той усърдно чете в библиотеката на Британския музей, изучава стенография, готви се за журналистическа работа. Още от тази ранна възраст проличава неговата изключителна воля съсредоточеност и издръжливост на тежък труд. И само след две години Чарлз Дикенс вече е един от най-опитните и точни бързописци в Лондон. Той може да напусне безинтересната чиновническа служба в кантората и да изкарва прехраната си от стенографски хонорари в съда. През това време у него се натрупват много неизличими впечатления за безсилието на бедните пред закона, за извратеността на буржоазното правосъдие. Някои от сцените, които наблюдава със свито сърце в съдебните зали ще възкръснат за вечен живот и в „Оливър Туист“, и в другите му романи и разкази.
В 1831 г. младият Дикенс постига набелязаната цел — той е привлечен като репортьор от два лондонски вестника и скоро си спечелва име на необикновено способен журналист. Стенографира парламентарни речи, пътува из страната и пише светкавични репортажи за различни политически събития в епохата на оживена борба за избирателна реформа.
Постепенно от множеството наблюдения, спомени, стенографски записи на съдебни дела, произшествия и всевъзможни случки из градския живот се раждат и първите плахи опити за нещо повече от злободневен вестникарски репортаж. И ето, през 1833 г. едно от столичните месечни списания отпечатва негов разказ, озаглавен „Обед на Поплар Уок“. Три години след това Дикенс вече издава два тома къси разкази под названието „Очерци от Боз“. В литературните кръгове веднага го забелязват и той е поканен да съчинява текста към поредица от хумористични рисунки в едно периодично издание. Така започва да излиза на части първият му роман, „Посмъртните записки на клуба Пикуик“. Още преди да е завършило неговото публикуване 25-годишният Чарлз Дикенс е вече най-четеният английски писател с известност, надхвърлила границите на страната, а и на континента. Той кипи от неудържима творческа енергия. И успоредно със смехотворните приключения на пикуикци започват да се отпечатват периодически епизодите на една доста по-различна книга, в която ще намери художествен израз скръбният опит на неговото детство. Тази книга се нарича „Оливър Туист“. В нея младият писател за първи път обръща критичен поглед към съвременната действителност. За първи път добродушната, леко иронична усмивка, характерна за автора на „Пикуик“, прераства в изобличителна, бичуваща сатира срещу жестокостта, бездушието и лицемерието на управляващите и техните наемници.