Накрая, като не виждах начин плановете ми да успеят, реших да предприема друга тактика. Първо, щях да поспя малко, докато е още обяд, за да се събудя много преди Дракула, без да рискувам той пръв да се събуди и да ме намери заспал. Така и успях да направя за час-два, струва ми се — трябва да намеря някакъв по-ефикасен начин да преценявам или измервам времето в тази празнота — легнал пред огнището със сако, навито под главата ми. Нищо не беше в състояние да ме убеди да се покатеря обратно в саркофага, но успях да се настаня сравнително удобно болезнените си крайници на затоплените от огъня каменни плочи.
Когато се събудих, внимателно се ослушах за звук, но залата беше мъртвешки тиха. До стола си открих маса, отново отрупана с вкусна храна, макар че Дракула лежеше все така неподвижен в гроба си. После намерих пишещата машина, която бях видял по-рано. Оттогава работя на нея, колкото мога по-бързо, за да запиша всичко, което съм видял. Така открих и начин да измервам времето, защото добре познавам скоростта си на печатане и броя страниците, които мога да напиша за час. Сега печатам последните си редове на светлината на една-единствена свещ; изгасих другите, за да ги пестя. Изгладнял съм и съм вкочанен от студ, тук в мрака далеч от огъня. Сега ще скрия тези страници, ще хапна нещо и ще се заема с работата, която Дракула ми възложи, за да може, когато се събуди, да види, че изпълнявам заръките му. Утре ще се опитам да продължа писането, ако още съм жив и на себе си.
След като написах първото си изложение горе, сгънах напечатаните страници и ги скрих зад близкия шкаф, където отново можех да ги измъкна, но където отникъде не се забелязваха. После си взех нова свещ и бавно се разходих из масите. В просторната зала имаше десетки хиляди книги, доколкото успях да преценя — може би дори стотици хиляди, ако броим всички свитъци и други ръкописи. Те лежаха не само по масите, но и на купчини в старите шкафове и на грубите рафтове по стените. Средновековни книги бяха събрани с красиви ренесансови фолианти и съвременни печатни книги. Намерих ранно издание на Шекспир в кварто формат — истории — до един том на Тома Аквински. Имаше дебели трудове по алхимия от шестнайсети век до цял шкаф украсени арабски свитъци — предположих, че бяха османски. Имаше пуритански проповеди срещу вещерството и малки томчета с поезия от деветнайсети век, пространни трактати по философия и криминология от нашето собствено столетие. Не, не виждах категориите, но все пак от подредбата изплуваше някаква логика.
Преподреждането на книгите така, както трябваше да бъдат наредени в историческата сбирка на обикновена библиотека, щеше да отнеме седмици или дори месеци, но след като Дракула ги смяташе за подредени, поне според собствените си интереси, щях да ги оставя по местата им и само да се опитам да различа един вид категория от друг. Реших, че първата категория започваше от стената на залата край неподвижната врата и се простираше през три шкафа и две дълги маси: държавническо изкуство и военна стратегия, може би така трябва да я нарека.
Тук намерих още творби на Макиавели в изящно изработени фолианти от Падуа и Флоренция. Открих биография на Анибал, съставена от някакъв англичанин през осемнайсети век, и завити гръцки ръкописи, може би от времето на александрийската библиотека: Херодот за Пелопонеските войни. Отново изтръпнах, докато прелиствах книги и ръкописи, всеки все по-стряскащ от последния. Имаше първо издание с подгънати краища на „Моята борба“ и френски дневник — ръкописен и тук-там оцапан с кафява плесен, — който поне според първите дати и разкази трябваше да е хроника на якобинската диктатура от гледната точка на един държавен чиновник. По-късно трябваше да го разгледам по-внимателно: авторът на дневника май никъде не споменаваше името си. Намерих и голям том за тактиката на първите военни кампании на Наполеон, печатан, когато той е бил заточен на Елба, пресметнах аз. В кутия на една от масите намерих пожълтял ръкопис на кирилица; руският ми е много буден, но по заглавните изречения се убедих, че е вътрешна записка от Сталин до някого от офицерите му. Не успях напълно да го разчета, но съдържаше дълъг списък с руски и полски имена.