Това бяха някои от книгите, чиито заглавия или вид успях да разгадая; имаше твърде много книги и ръкописи, чиито автори или теми бяха съвсем нови за мен. Бях едва в началото на списъка на онова, което бях познал, като се стремях да го подредя поне грубо хронологически, когато усетих мразовит полъх там, където вятър нямаше, вдигнах поглед и видях необикновената фигура изправена на около три метра от мен, от другата страна на една от масите.
Беше облечен в червено-виолетовите одежди, с които лежеше и в саркофага си, и ми се стори по-едър и як дори и от предишната нощ. Чаках безмълвно да видя дали веднага ще ме нападне — дали помнеше опита ми да му взема камата? Той обаче леко наклони глава, сякаш за поздрав.
— Виждам, че си започнал работа. Несъмнено ще имаш въпроси. Първо да закусим, а после ще обсъдим колекцията ми.
Нещо светна на лицето му през здрача в стаята, може би беше просто блясъка на горящите му очи. Той пое с нечовешката си, но властна крачка назад към камината и там отново видях топла храна и напитки, включително димящ чай, който донякъде облекчи болката в измръзналите ми крайници. Дракула седеше, вперил поглед в бездимния огън, с изправена глава на широките рамене. Без да искам се сетих за обезглавения му труп — по този въпрос всички източници бяха единодушни. Как крепеше главата си сега или всичко беше илюзия? Яката на елегантната му туника стърчеше високо до брадичката му, а тъмните му къдрици се спускаха по нея и падаха по раменете му.
— Сега — каза той, — набързо да разгледаме.
Той пак запали свещите и аз го последвах от маса на маса, докато палеше фенерите:
— Така ще ни е по-лесно да четем.
Не харесвах играта на светлината по лицето му, докато се навеждаше над всеки нов пламък, затова се опитвах да гледам встрани по заглавията на книгите. Стоях пред редиците от свитъци и книги на арабски, които бях видял по-рано, когато той застана до мен. За мое облекчение остана на около метър и нещо встрани, но въпреки това от него се носеше остра миризма и с мъка овладях погнусата си. Трябва да съхраня разума си, мислех си аз; кой знае какво щеше да донесе нощта.
— Виждам, че си открил една от най-ценните ми находки — говореше той. В студения му глас се долавяше доволно ръмжене. — Това са османските ми придобивки. Някои от тях са много стари, от първите дни на дяволската им империя, а тази лавица тук съдържа томовете от последното им десетилетие — усмихна се той на треперливата светлина. — Не можеш да си представиш с какво удоволствие наблюдавах краха на цивилизацията им. Вярата им не умря, разбира се, но султаните им са завинаги в отвъдното, а аз ги надживях.
За миг помислих, че ще се засмее, но следващите му думи бяха сериозни:
— Тук са великите книги, в които султаните са наредили да опишат земите им. Тук — той докосна крайчеца на един свитък — е историята на Мехмед, да изгние в ада дано, от един християнски историк, който после му станал душеприказчик. И той да изгние в ада дано. Опитах се лично да го намеря, историка имам предвид, но умря, преди да го докопам. Тук са историите на походите на Мехмед, разказани от ласкателите му, и на падението на Великия град. Не разбираш ли арабски?
— Съвсем малко — признах аз.
— Ясно — той изглеждаше развеселен. — Имах възможността да науча езика и писмото им, докато им бях затворник. Нали знаеш, че съм им бил пленник?
Кимнах, като се стараех да не го гледам в лицето.
— Да, собственият ми баща ме предаде на бащата на Мехмед като залог, че няма да води война срещу империята. Представяш ли си, Дракула — пионка в ръцете на неверниците. Там не си губих времето — научих за тях всичко, което успях, за да мога всичките да ги надмина. Тогава се заклех, че ще правя история, а няма да бъда нейна жертва. — Гласът му беше толкова жесток, че пряко волята си погледнах към него и видях страховития пламък по лицето му, омразата, острата крива извивка на устата му под дългите мустаци. После той наистина се засмя и този звук бе не по-малко ужасяващ. — Аз тържествувам, а тях ги няма — сложи той ръка на една изящно изработена кожена подвързия. — Султанът толкова се страхуваше от мен, че даже основа орден от своите воини да ме преследва. Още има неколцина от тях, някъде из Цариград — досадници. Но те намаляват, редиците им все повече отъняват, а моите слуги се множат по цялото земно кълбо. — Той изправи могъщата си снага. — Ела. Ще ти покажа другите си съкровища, а ти ще ми обясниш как мислиш да ги каталогизираш.