Внезапно по стълбите отново се чуха стъпки — този път по-леки, а с тях нахлу и силен лъч светлина. Дракула беше хванат в крачка — обърна се твърде късно, заслепен в мрака. Някой бързо претърси помещението с мощния фенер, вдигна оръжие и стреля.
Дракула не помръдна, както според мен трябваше да направи, не залитна върху саркофага над нас; той просто се свлече, първо назад, така че изпитото му бледо лице за момент отново излезе на светло, а после напред, и пак напред, докато не се сгромоляса върху камъните с пращене сякаш от извити кости. За секунда той се сгърчи на пода и накрая замря. После тялото му сякаш се превърна в пепел, в нищо, дори и старинните му дрехи се разложиха, сиви на подлъгващата светлина.
Баща ми пусна ръката ми и се втурна към лъча на фенера, подритвайки пихтията на пода.
— Хелън — извика той, или може би изплака името й, или го прошепна.
Барли обаче също притича напред, уловил фенера на баща ми. На каменните плочи лежеше огромен мъж, а до него беше паднала камата му.
— О, Елси — изрече задавен английски глас. От главата му капеше тъмна кръв и пред вцепенените ни от ужас погледи очите му застинаха.
Барли се хвърли на земята край разкривената му сянка. Сякаш се задушаваше от изненада и мъка.
— Мастър Джеймс?
Глава 79
Хотелът в Ле Бен с гордост предлагаше на гостите си специален салон с високи тавани и камина. Управителят ни запали огън и на своя глава затвори вратите, за да ни отдели от останалите гости.
— Екскурзията до манастира ви е изморила — каза само той, докато оставяше бутилка коняк пред баща ми и нареждаше чашите — пет чаши, забелязах аз, като че ли липсващият ни спътник още можеше да се почерпи с нас — но по погледите, които си размениха с баща ми, разбрах, че двамата си казаха много повече без думи.
Управителят цяла вечер разговаря по телефона и някак успя да уреди нещата с полицията, която ни разпита само в хотела и ни освободи под благосклонния му поглед. Подозирам, че пак той се беше обадил на моргата или на погребалната агенция — което и от двете да имаха в едно френско селце. Сега, след като всички чиновници си бяха заминали, аз седях на неудобното тапицирано канапе до Хелън, която през няколко минути се пресягаше да ме погали по главата, и се мъчех да не си спомням добродушното лице на мастър Джеймс и едрото му, неподвижно под чаршафа тяло. Баща ми седеше в дълбок фотьойл до огъня и съзерцаваше ту нея, ту нас. Барли беше качил дългите си крака на един диван и се мъчеше, струва ми се, да не се взира в коняка, докато накрая баща ми не се усети и не напълни чашите. Очите на Барли се бяха зачервили от скришен плач, но той явно предпочиташе да не го безпокоим. Когато го погледнах, собствените ми очи неудържимо се напълниха със сълзи.
Баща ми гледаше косо към Барли и за миг си помислих, че също щеше да се разплаче.
— Той постъпи много смело — каза тихо баща ми. — Ако не го беше нападнал, Хелън нямаше да успее да стреля така. Нямаше да може да го простреля през сърцето, ако чудовището не се беше разсеяло. Мисля, че в последните си мигове Джеймс е разбрал какво е постигнал. Той отмъсти за човека, когото най-много обичаше — а и за мнозина други.
Барли кимна, все още неспособен да говори, и сред нас отново се възцари тишина.
— Обещах да ви разкажа всичко, когато седнем на спокойствие — каза накрая Хелън, като остави чашата си на масата.
— Сигурни ли сте, че не искате да ви оставя насаме? — попита Барли неохотно.
Хелън се засмя и мелодичният й смях, така различен от обичайния й глас, ме изненада. Дори и в тази изпълнена с мъка стая смехът й не звучеше неподходящо.
— Не, не, миличък — каза тя на Барли. — Без теб не може.
Обичах акцента й, грубоватия й, но приятен английски, който сякаш познавах толкова отдавна, че дори не помнех откога. Беше висока, слаба жена в черна, някак старомодна рокля, с кълбо от къдрава посивяваща коса около главата. Лицето й беше поразително — набръчкано, изтощено, но в очите й светеше младежки пламък. Всеки поглед към нея беше шок за мен — не само защото беше там, истинска, но и защото винаги си бях представяла само младата Хелън. Въображението ми никога не беше отчитало годините, които ни разделяха.