Едновременно ласкав и коварен в словата, ловък в сериозната реч и в шегата, повече обещавал, отколкото давал. Ценял приятелството според ползата, която му принасяло, а не според верността. Негова ежедневна привичка било да превръща благосклонността в омраза, да създава омраза между приятелите, да търси благодарността и на едните, и на другите. Притежавал красноречие, бил проницателен и остроумен, не му липсвало и умение да импровизира…
Книга втора
Александър Велики
След смъртта на Филип Македонски синът му Александър, наречен Велики поради величието на извършените от него дела, едва двадесетгодишен, наследил царството на баща си. Заобиколен от ненавист и опасности, той самият бил изпълнен с омраза.
Съседните провинции и народи, които ненавиждали македонското владичество, сега се надигнали, за да му отнемат дори и това, което бил получил като наследство от баща си — върховната власт.
Александър наказал най-тежко тези, които били заподозрени като съучастници в убийството на баща му. След това поел големите си задължения. Той укрепил властта си много по-бързо, отколкото всички очаквали. Въпреки че бил съвсем млад и заради това презиран от някои, той в непринудени разговори с хората така ги предразположил, че им вдъхнал не само надежда, но премахнал както страха, така и презрението им към него. Дал свобода на македонците във всяко отношение освен в носенето на военната служба. С това напълно ги привлякъл към себе си. И когато още в началото на царуването му срещу него се вдигнали въстания, смело и с невероятна упоритост той бързо ги потушил. След това отпътувал за Коринт 38в Пелопонес, твърдо решен да настоява войната срещу Персия да се обяви от името на цяла Гърция. Персийското царство по това време било най-голямо, а персите неведнъж били нападали Гърция и й причинявали големи злини. Тук той бил избран за цар.
Когато се подготвял за война с персите, на Александър съобщили, че атиняните, тиванците и лакедемонците са се отметнали от него и са преминали на страната на персите и че вдъхновителят на това отцепване — ораторът Демостен — бил подкупен от персите с много злато и сребро.
С неимоверна бързина и с добре подготвена войска Александър се отправил срещу непокорните и подчинил почти цяла Гърция. При преминаването през Тесалия той спечелил тесалийците, като им напомнил благодеянията, които баща му Филип им е правил. Напомнил и за старото приятелство, с което били свързани от самия Херкулес. В най-сърдечни разговори ги убедил да разчитат преди всичко на него. Било взето решение, отнасящо се до цяла Тесалия — бил избран за върховен вожд на цялото племе и било решено да му предават всичките си данъци и приходите от всичко…
Този младеж действувал с такава бързина, бил толкова разумен, че ужасил всички, които се държали настрана от него и го презирали. Атиняните, които първи се отцепили, първи се и разкаяли. Момчешката му възраст, доскоро презирана, те издигнали над храбростта на старите пълководци. Изпратили пратеници и предотвратили войната…
Казват, че между пратениците бил и Демостен. Но той не се явил с тях пред Александър. Може би само е дошъл от Китерон 39, или е бил изплашен от това, че твърде много нападал с речите си Филип и говорил в свободната Атинска република против македонците (или пък затова, както казват, че бил подкупен от персийския цар, за да осуети намеренията на македонците). Казват дори, че бил укоряван от Есхин, който заявил това в една своя реч.
След като потушил вълненията в Гърция, преди да се отправи за Азия, Александър решил да мине през Тракия, през земите на пеоните, трибалите, илирите и други гранични племена, които се опитвали отново да вдигнат въстания…
Александър тръгнал с войска от Амфипол 40към земите на траките (за които гърците казвали, че са автономни, защото не зачитали властта му и законите му) и на десетия ден стигнал до планината Хемус. Там в тесния планински проход го очаквала огромна „армия“ от местното тракийско население. Траките заели височините около прохода и го преградили с колите си, за да го отбраняват, ако се наложи. Но войниците на Александър, предварително подготвени, избягнали опасността: едни оставили проходи в бойния строй, а други приклекнали и се покрили с щитовете си. След това със силни викове се нахвърлили срещу противника и го победили още при първото нападение.
След като завладял върха, Александър се отправил към земите на трибалите. Техен дар бил Сирм. Като разбрал, че Александър идва, той изпратил веднага жените, децата и останалото невъоръжено население на остров Певка на река Дунав, където се били оттеглили и траките, граничещи с трибалите. Не след дълго избягал там и Сирм. Останалото население на трибалите се оттеглило на друг остров — на мястото, откъдето Александър тръгнал един ден преди това.
Александър нападнал отново трибалите, предизвикал ги да слязат от планината в равнината и след като били избити три хиляди души, една част прогонил, а друга пленил. След това се отправил пак към река Дунав — към острова, на който било избягало мирното население на трибалите и траките. Варварите оказали голяма съпротива, тъй като били в по-благоприятно положение. Македонците разполагали с малко кораби, а и течението на реката било много силно. Поради това, след като изтеглил корабите си, Александър преминал през нощта реката с хиляда и петстотин конници и четири хиляди пехотинци. Той се отправил към земите на гетите 41, чиито войски, строени на отсрещния бряг, били около четири хиляди конници и повече от десет хиляди пехотинци. Те не издържали дори и първото нападение, тъй като били изплашени от необикновено бързото преодоляване от македонските войски само за една нощ на река Дунав, една от най-пълноводните и дълбоки реки в Европа, без да търсят мост. След като те побягнали навътре в горите, Александър заварил града им празен, превзел го и го изравнил със земята. Тук при него дошли пратеници от останалото население по поречието на Дунав, от името на трибалския цар Сирм и от германците с предложение да му станат съюзници. Той приел тяхното предложение, а германците запитал кое най-много ги плаши. Той смятал, че известността на името му им е внушила страх. А те отговорили, че ги е изплашило преди всичко това да не би някога и върху него да рухне небето. Александър не се разгневил от високомерния им отговор, само заявил, че германците са много горди. И ги изпратил да си отидат.
Дал заповед походът да продължи към земите на агрианите 42и пеоните. След като покорил и тези племена, той получил известие, че в Гърция отново са избухнали бунтове и доста държавици и преди всичко Тива са се отметнали от него.
Героична Тива
Тиванците обградили с дълбок ров и здраво укрепен вал крепостта на града, наричана Кадмейска 43, и се опитали да изгонят от нея македонския гарнизон. Александър с цялата си войска спрял недалеч от града.
Тъй като били изненадани от неочаквано бързото му пристигане и не били сигурни, че ще получат помощ от съюзните държавици, тиванските военачалници се заели да обсъдят плана си за действие. Едно било ясно — настъпил е най-критичният момент от войната и затова те смятали, че е по-добре да не влизат в сражение. Но царят им настоявал да променят решението си. Смятал, че не трябва да се иска мир и че държавата му може и сама да се бори срещу многочислената македонска армия. Наистина той разполагал с повече от три хиляди пехотинци и около три хиляди конници, всички изпитани във военното дело, на които се бил доверил по време на войната с персите 44.
Ако тиванците бяха поискали мир, Александър би приел предложението им благосклонно, защото много бързал да осъществи похода си срещу Персия. Но понеже те решили да не си служат с молби, а с оръжие, той предприел военни действия.
43