Говори се, че е било завладяно такова голямо съкровище, че не е за вярване. Не зная дали да вярвам, или да се съмнявам, но казват, че съкровището в този град възлизало на сто и двадесет хиляди таланта. Царят реши да го вземе със себе си за военни нужди и заповяда да докарат рогат добитък и камили от Суза и Вавилон, за да се превози. Македонците завзеха още шест хиляди таланта в пари, след като беше овладян град Персагада 274. Кир беше основал този град, а сега управителят му Гобар го предаде на Александър. Царят остави Никархид 275да пази Персеполската крепост с три хиляди македонски войници. На Тиридат, който му беше предал съкровищницата, запази почетната длъжност, която е имал при Дарий. Остави под командуването на Парменион и Кратер голяма част от войската си, както и припаси. А той с хиляда конници и отбрана част от пехотата се отправи към вътрешността на Персия, разположена под съзвездието Виргилиада 276. Без да обръща внимание на проливните дъждове и силните бури, той продължаваше да следва целта си.
Достигна до път, засипан с вечен сняг и заледен. На македонците им се струваше, че са стигнали края на света. Смутени, те наблюдаваха околната пустота, където не бе стъпвал човешки крак. Настояваха, преди още да са почувствували липсата на светлина и въздух, да се върнат назад. Царят не наказа разколебаните, но слезе от коня си и продължи пеша сред снеговете и леда. Засрамиха си, че не го следват — първо приближените му, след това командирите и накрая войниците. А той пръв с кирка в ръка, пробивайки леда, си проправи път. Последваха примера му и останалите. Накрая, като излязоха от гъстите гори, откриха слаби следи от хора и скитащ се дребен добитък.
Хората, които живееха тук в разпръснати колиби и смятаха, че са защитени от непроходимите гори, като видяха неприятелските войници, избиха близките си, които не можеха да ги придружават, и побягнаха към недостъпните планини, покрити със сняг. А после, когато македонците влязоха в преговори с пленниците, преодоляха своята дивотия и се предадоха на милостта на царя. Към предалите се царят не прояви никаква жестокост. Македонците опустошиха полята на Персида, покориха много селища и достигнаха до племето на мардите.
Племето на мардите е много войнствено и се отличава по начина си на живот от останалите племена в Персия. Мардите издълбават пещери в планините, в които се укриват с жените и децата си. Хранят се с месото на дребен рогат добитък или дивеч. Жените не притежаваха нищо повече от това, което им бе дала природата: косите им бяха щръкнали, дрехата — над коленете, главата — превързана с връвта на прашка. Това бе украшение на главата и оръжие. Покорено беше и това племе. На тринадесетия ден, откакто беше тръгнал от Персепол 277, Александър се върна отново в него. Раздаде дарове на близките си и на останалите според заслугите. Почти всичко, което беше взел от този град, беше раздадено.
Впрочем, изключително благородния си характер, вроденото дарование, чрез което се издигаше над всички царе, изключителното постоянство и бързина в преодоляването на опасностите и трудностите, верността на дадената дума, снизходителността към пленниците, сдържаността в обичайните наслаждения — всичко това той опетни с непреодолимата си страст към виното. Докато неприятелят или съперникът подновяваше войната, а покорените от него се отнасяха с пренебрежение към новата власт, той започна още от зори да участвува в гуляи, на които присъствуваха и жени. Разбира се, не почтените, а тези, които бяха свикнали да живеят с войниците по-свободно, отколкото е прилично. Една от тях, Таис, съвсем пияна, му внуши, че всички гърци ще му бъдат благодарни, ако запали двореца на персийските царе. Това очакват тези, чиито градове варварите бяха унищожили. Към това злодейско предложение на пияната блудница се присъединиха двама-трима пируващи, също пияни. Царят, като прояви повече жажда към виното, отколкото търпение, каза: „А защо всъщност да не отмъстим за Гърция и да не запалим града?“ Всички пияни се втурнаха към двореца, за да го запалят, след като самите те, като врагове, го бяха пощадили. Пръв царят внесе огън в двореца, а след това придружаващите го служители и наложници. Дворецът беше облицован с кедрово дърво. Пожарът бързо взе големи размери. Войскова част, разположена недалеч от града, като видя пожара, се притече на помощ. Но щом стигнаха до преддверието на двореца и видяха, че царят сам хвърля факли, те захвърлиха съдовете с вода и започнаха и те да хвърлят в огъня каквото им попаднеше.
Това беше краят на столицата на целия Ориент, откъдето преди толкова племена чакаха справедливост, дом на толкова царе, някога навявали ужас на Гърция. Оттук беше тръгнал флот от хиляда кораба и войска, с които персите заляха Европа, бяха изграждали мостове през протоци и прокопавали подземни ходове в планините. Но нямаше да мине много време от неговата гибел, и той отново щеше да се възроди.
Македонски царе бяха опустошавали и други градове, но сега те принадлежат на партите. Нямаше да открие и той пътя към този град, ако реката Аракс не беше го насочила, защото тя тече близо до стените му, и населението в околностите допуска, че градът е бил далеч от нея с двадесет стадия повече, отколкото са знаели.
Македонците се срамуваха, че царят им, напил се на гуляй, разруши този красив град. Все пак се мъчеха да си внушат, че точно така е трябвало да постъпи. Като изтрезня, Александър заяви, че съжалява, но добави, че персите са щели да нанесат още по-големи щети на гърците, ако бяха видели как той седи на трона на Ксеркс в двореца му. На следващия ден подари тридесет таланта на ликиеца водач, който го беше довел в Персида. След това навлезе в земите на Мидия. Там го посрещна попълнение от нови войски от Киликия. Пехотинците бяха пет хиляди, конниците — хиляда. Начело и на двата отряда стоеше атинянинът Платон 278. След като получи тези подкрепления, Александър реши да продължи преследването на Дарий.
Вероломството на Бес и Набарзан
Междувременно Дарий беше пристигнал вече в Екбатана 279. Този град е столица на Мидия. Сега го държат партите и той е лятна резиденция на техните царе. Беше решил да отиде след това в Бактра 280, но тъй като се страхуваше Александър да не го изпревари и да превземе този град, промени решението си. Александър се намираше на разстояние хиляда и петстотин стадия от него. Но при бързината, с която действуваше, никое разстояние не можеше да изглежда голямо. Затова реши, че е по-сигурно да се подготви за битка, отколкото за бягство. Следваха го тридесет хиляди пехотинци, между които четирите хиляди гърци наемници, които му бяха предани. Само стрелците и прашкарите наброяваха четири хиляди войници. Освен тях имаше три хиляди и триста конници, повечето бактриани. Командуваше ги Бес 281, управител на Бактрия. С тези войски Дарий се отклони от главния път, като заповяда готвачите и охраната на обоза да вървят пред войниците. След това ги събра и им каза: „Ако съдбата ме беше свързала със страхливци и с такива, които повече ценят жалкия живот пред честната смърт, бих мълчал и не бих говорил напразно. Но аз изпитах вашата доблест и преданост в много по-решителен момент, отколкото съм очаквал. Считам се задължен да се постарая и аз да бъда достоен за такива сподвижници, а не да се съмнявам дали вие още сте ми верни. От хилядите, които бяха под моя власт, само вие ме следвате, макар войските ми да бяха разбити и обърнати в бягство два пъти. Вашата вярност и постоянство ми дават увереност, че все още съм цар. Предатели и бегълци управляват моите градове в името на Херкулес не защото са достойни за тази чест, а за да смущават духовете ви с обещанията си. Ако аз не успея да ви се отплатя за това, че вие, най-достойните, предпочетохте да споделите моята съдба, а не щастието на победителя, то боговете ще ви отдадат заслужена благодарност. Кълна се, ще ви отдадат! Никое поколение не ще бъде толкова неблагодарно, че да не ви издигне със заслужени похвали чак до небето. Ако и да съм ви говорил някога за бягство, то сега съм далеч от такова намерение. Защото съм решил, като се облегна на вашата храброст, да срещна отново неприятеля. Докога ще бъда изгнаник в собственото си царство и в неговите предели ще бягам от цар, дошъл от чужда земя, след като съм в състояние да опитам щастието си във война — или да си възвърна това, което загубих, или по-добре да умра от честна смърт. Нима по примера на Мазей и Митрен ще чакам волята на победителя, за да получа като изпросен дар управлението на някое племе, а той да продължава да се бие повече за слава, отколкото поради омраза? Не, дано боговете не позволят някой да се осмели да свали от главата ми короната или пък да ми я подари! Не ще загубя жив царството си, но последният ми дъх ще бъде и неговият край. Ако вие запазите своя дух и своя закон, то никой от вас не ще загуби свободата си. Никой не ще бъде принуждаван да търпи коварството или надменността на македонците. Всеки със собствената си десница или да отмъсти за толкова многото злини, или да им сложи край. Аз самият съм пример колко променлива е съдбата и не без основание очаквам тя да стане по-благосклонна. Но ако боговете се отвърнат от справедливите и честни воини, все пак за храбрите мъже смъртта ще бъде честна. Заклевам ви вас, гордостта на прадедите ни, които са управлявали царствата на целия Ориент с голяма слава, в името на онези герои, на които някога Македония е платила данък, в името на толкова потопени кораби в Гърция, в името на толкова трофеи на вашите царе, моля ви и ви заклевам: извисете благородните си духове, достойни за народа ни, за да можете със същото постоянство, което сте имали досега, да посрещнете и това, което би ви донесла съдбата! Мене сигурно тя ще удостои завинаги или със славни победи, или с честна смърт.“
274
276
Съзвездие от седем звезди, Плеяди. Според автора това става в началото на зимата — месец ноември. Според други източници Александър е достигнал до Персепол през втората половина на януари.
277
279