И тъй, Александър влезе в изоставения от жителите му град, готвейки се да превземе с пристъп крепостта, в която се бяха укрили. Все пак изпрати херолд 66да им предложи да се предадат, защото иначе ще претърпят големи злини. А те въведоха херолда в кулата и го накараха да я огледа — колко забележителна е и по местоположението, и по начина на строеж. Дори му предложиха да каже на Александър, че той и жителите на града не преценяват еднакво нещата: те знаят, че той е непобедим, но ако се наложи, ще умрат, верни на дълга си. Като видяха обаче, че крепостта е обсадена и припасите от ден на ден намаляват, те сключиха примирие за шестдесет дена с уговорка да предадат града, ако в този срок Дарий не им изпрати помощ. Не получиха помощ отникъде и затова в предвидения ден те се предадоха на Александър.
Пратеници от Атина настигнаха Александър с молба да им върне пленниците, взети при река Граник. Той отговори, че ще им бъдат върнати не само те, но и всички останали гърци, след като завърши войната с персите. И понеже бързаше да настигне Дарий, за когото беше разбрал, че още не е преминал река Ефрат 67, събра отвсякъде войските си, за да влезе в един решителен бой с всичките си сили.
Фригия, страната, през която водеше войските си, имаше повече села, отколкото градове. Тук се намираше прочутата резиденция на Мидас 68. Гордий 69е името на града, покрай който протича река Сангар. Те са по средата между Понтийско и Киликийско море. Пространството между тези две морета е най-тясното място на Азия. Тази ивица земя е свързана с брега, но понеже в по-голямата си част е обградена от вода, прилича на остров.
След като установи властта си над града, Александър влезе в храма на Юпитер. Видя там колесницата, за която казват, че принадлежала на Гордий, бащата на Мидас. По външната си направа тя не се отличаваше дори от най-евтините и обикновени колесници, но яремът й беше забележителен, стегнат здраво от много ремъци, преплетени така, че краят им не се виждаше. И когато жителите на града му разказаха за предсказанието на оракула, според което Азия ще завладее този, който развърже възела, го обзе силно желание да изпълни предсказанието.
Около царя се събра тълпа от фригийци и македонци — едните чакаха напрегнато, другите бяха обезпокоени от безразсъдната самоувереност на Александър. Ремъците бяха преплетени така, че не можеше да се види нито къде е началото, нито къде е краят. Александър се уплаши да не би един неуспех да се изтълкува от тълпата като лошо предзнаменование и затова, без да се колебае много, разсече загадъчния възел с меча си, като каза: „Не е важно по какъв начин ще се развърже.“ Така или надхитри оракула, или изпълни предсказанието му.
Александър беше решил да плени Дарий, където и да се намира, но за да си осигури тила, постави начело на флота си при Хелеспонт Амфотер, а начело на сухопътните войски — Хегелох. Те трябваше да освободят от неприятелските гарнизони островите Лесбос, Хиос и Кос 70. За водене на войната им даде петстотин таланта 71. На Антипатер 72и тези, които охраняваха гръцките градове, изпрати шестстотин. Според договора от съюзниците бяха изискани кораби, които да охраняват Хелеспонт. Той още не беше узнал, че Мемнон, който му създаваше големи грижи, не е вече между живите. Защото знаеше, че всичко ще завърши без затруднения, ако той не му попречи.
В град Анкира 73Александър преброи войските си и влезе в Пафлагония 74. В съседство на тази област живеят хенетите 75, от които, както смятат някои, водят произхода си венетите 76. Цялата област се подчини на царя, жителите й дадоха заложници и измолиха да не ги принуждава да плащат данък, какъвто не са плащали дори на персите. Начело на властта в Пафлагония той постави Калан 77. Александър се отправи за Кападокия 78заедно с войските, които неотдавна бяха дошли от Македония.
Дарий, като научи за смъртта на Мемнон, покрусен и загубил всякаква надежда, реши да води борбата сам. Като преценяваше всичко, което бяха извършили неговите пълководци, той дойде до заключението, че повечето от тях не са проявили никакво усърдие, а и на никого от тях не се беше усмихнало щастието. И така, като разположи лагера си пред Вавилон, за да влязат войниците му с колкото се може по-висок дух в сражение, разгъна всичките си военни сили пред погледа им. Построи кръгъл вал, който да побере десет хиляди въоръжени войници, по примера на Ксеркс 79и започна да преброява войските си.
От изгрев-слънце до мръкване персийските пълчища навлизаха във вала, а след това излизаха от него и заемаха полята на Месопотамия — безбройна върволица от конници и пехотинци, които изглеждаха много повече, отколкото бяха. Персите 80бяха сто хиляди, от които тридесет хиляди конници. Медите 81 — десет хиляди конници и петдесет хиляди пехотинци. Барканските 82конници бяха две хиляди, въоръжени с двуостри секири и леки щитове, подобни на кожените. Следваше ги десетхилядна пехота със същото въоръжение. Арменците 83бяха изпратили четиридесет хиляди пехотинци и седем хиляди конници. Хирканите 84, както е обичаят при онези племена, бяха съоръжили шест хиляди отлични конници и хиляда конници тапури 85. Дербиките 86бяха въоръжили четиридесет хиляди пехотинци: повечето имаха копия с медни или железни върхове, а някои — пръти, закалени в огън. Придружаваше ги двехилядна конница от същото племе. Откъм Каспийско море бяха дошли осем хиляди пехотинци и двеста конници. Между тях имаше и войници от други неизвестни племена — две хиляди пехотинци и два пъти повече конници. Към тези сили се прибавяше и тридесетхилядна гръцка наемна армия от най-отбрани младежи.
Бързото развитие на събитията беше попречило на Дарий да набере войници от живеещите по брега на Черно море — бактриани 87, зогдиани 88, инди и други племена с имена, непознати дори на персите. Дарий съвсем не можеше да се оплаче, че му липсва голяма армия. При наличието на тази армия извън себе си от радост и обнадежден от обичайното ласкателство на придворните, той повика атинянина Харидем, опитен във военното дело и враждебно настроен към Александър, защото по негова заповед е бил изгонен от Атина.
Дарий започна да го разпитва смята ли, че е достатъчно подготвен, за да смаже врага. Гъркът, забравил и за своя жребий, и за царското високомерие, каза: „Може би не ще пожелаеш да чуеш истината, но ако не ти я кажа сега, друг път не бих я признал. Тази войска, облечена така великолепно, тази маса от хора, събрани от толкова племена от целия Ориент, може да бъде страшна за съседите. Тя блести в пурпур и злато, святка с оръжието и е толкова многобройна, че човек не би могъл да си я представи, ако не я види с очите си. Македонският боен ред обаче е устойчив. Щитове прикриват гъстите редици на воините. Те наричат този боен ред от непоколебими пехотинци фаланга. Наредени са войник до войник, копие до копие и са научени по даден знак да следват знамената, като спазват бойния ред. Всички изпълняват заповедите да се съпротивляват, да обкръжават противника, да разчленяват бойния ред. Не по-лошо от пълководците умеят да променят хода на сражението. И да не помислиш, че подчинението им се поддържа със злато и сребро! Дисциплината им се поддържа, като ги приучват към лишение. Голата земя е легло за уморените, за храна им служи това, което заграбят от пленените. Часовете за сън са по-малко от дължината на нощта. А тесалийските конници! А акарнаните и етолийците! Те са непобедими във война. Нима ще бъдат отблъснати с прашки и копия, закалени в огън? Трябва да излезеш срещу тях със същите въоръжени сили. Трябва да ги търсиш в страната, която ги е създала. Изпрати там злато и сребро, за да ти бъде доведена тук такава войска.“
66
71
74
79
Има се предвид персийският цар Ксеркс по времето на Гръко-персийските войни. Персийската монархия при него се е простирала от Индия до Егейско море и от планината Кавказ до Нилската долина. Влизащите в състава й народи имали различно ниво на развитие и различни интереси. Сплотявала ги само силната войска на царя. Той правел проверката, като последователно въвеждал войниците в укрепление, което побирало 10 000 души.
82
83
85
87
88