Основният човешки контингент на Военната граница се състои от постоянно прииждащи от османските предели бежанци, които австрийските власти радушно приемат, понеже са им необходими за продължаване на войните с Османската империя. Постига се в резултат на това своеобразен договор — сръбските войводи и техните хора приемат „непоколебимо и вярно“ да служат на Хабсбургите, а те им предоставят земя за заселване, освобождават ги от данъци, оставят ги да бъдат свободни, а от време на време плащат и заплати на „краишниците“ — капетани, войводи и войници. През 1538 г. Фердинанд I Хабсбургски подписва и специален документ в този смисъл. През 1578 г. границата минава под ръководството на Карл Хабсбургски, чичо на император Рудолф II, който издава първите официални разпоредби за положението на граничарите — полагане на клетва, права и задължения, определяне на заплати и пр. През 1630 г. Хабсбургите издават и т.нар. Влашки статути — потвърждават се по-раншните привилегии, но същевременно граничарите се задължават да участват във всички войни на Австрия.
Австрийската Военна граница съществува в продължение на повече от три века, от средата на XVI век до 1881 г. Тя е добре укрепена позиция, която османският завоевател никога не успява да премине. Напротив, от тази позиция Хабсбургите ще настъпват на югоизток, в балканските предели на Османската империя, с което ще съдействат за изтласкването на последната от Европа. От съществуването на границата се постига и друг ефект — тя се ръководи от австрийски генерали, но се издигат и немалко сръбски и хърватски офицери, някои от които достигат до най-високи чинове в австрийската армия, създава се квалифициран военен кадър, който ще играе значима роля в историята на сърби и хървати.
Власт и управление
Като държава Хабсбургската империя се различава съществено от Османската. Тя е сбор от земи и народи, свързани помежду си главно чрез династията. Тук центърът (императорът) зависи повече от провинцията (местната аристокрация по области), отколкото тя от него. От 1356 г. е в сила т.нар. Златна була, която потвърждава правото на независимост на местните князе в техните имения. Градовете също са независими, независими са и рицарите. Общият владетел се избира от седем князе избиратели, които са и негови съветници при решаване на най-важните въпроси на империята. Съществува и райхстаг — събрание на владетелите на имения и представители на градове, но сред тях действат най-разнопосочни интереси, групировки и сили, много често неподвластни на императора. Хабсбургският монарх не е собственик на държавата както султанът в Османската империя, той владее и разполага само с наследствените си имоти и не може да отнема имения от едни и да ги дава на други, земята не е негова, именията не са тимари, нито пък владетелите им — тимариоти.