Има и някои други структурни несъобразности, които се стреми да избегне настоящото издание. В „История на балканските народи XV–XIX век“ в първата част освен Османската империя и Влахия и Молдова никоя друга балканска страна и народ не са удостоени с отделна глава или заглавие. За всички останали има по нещо в други глави (борба срещу османското нашествие, положение под османска власт, освободителни и антифеодални движения), в които отново повече се разказва за Османската империя, отколкото за самите балкански народи. Настоящото издание променя това положение — въвеждат се нови заглавия, групират се еднотипни факти и явления по параграфи, свежда се фактология до необходимия минимум.
Трето — за културната история. Оставам в дълг към читателите си, понеже и настоящото издание не съдържа глави и параграфи по културна история на балканските народи. За съжаление на този етап не съм в състояние да предложа никакви разработки по тази тема. „История на балканските народи XV–XIX век“ съдържа глава само за културата на Балканите през XV–XVII век, нещо, което няма оправдание, при положение че за следващия етап от развитието на балканските народи (XVIII–XX век) подобни глави няма.
Четвърто — за „покорените народи“. Така цялата ни историческа и политическа литература нарича балканските поданици на Османската империя. Понятието „покорени народи“ шества по всички страници на досегашните ни издания за целия османски период от балканската история, в това число и за първото десетилетие на XX век. Инерцията по тази линия е толкова силна, че дори турците през XV–XVII век са обявени за „покорен народ“ (с. 93–107 от „История на балканските народи XV–XIX век“). Пита се, ако и те ще са покорен народ, кои тогава ще са покорителите?
Няма да влизам в подробности, но ще отбележа, че ако се говори за „покорени“, то трябва да се обясни кои са те, колко и докога са покорени и от кого, сиреч кои са „покорителите“. Изобщо, смятам, че народите не могат да се обявяват тотално нито за покорени, нито за покорители. Всяко общество се състои от различни слоеве и сили, чието положение и поведение винаги е различно. Пък и защо само ние спрягаме това понятие, защо само поданиците на султана да са покорени народи, защо поданиците на австрийския император например никой не нарича „покорени народи“? Настоящият том по история на балканските народи е написан без употреба на това понятие.
Пето — за „националните“ позиции. Цялата досегашна историческа и политическа литература на Балканите обяснява историческите събития повече или по-малко от национални позиции — български, сръбски, гръцки, румънски, хърватски и пр. Крайният резултат от това е една галопираща инерция на себеизтъкване и себепатриотизиране, което води към разглеждане на всяка национална история като нещо сам за себе си, при това по-героично и по-добро от същото това нещо на съседите. Това изопачава знанието, а незнанието от своя страна осигурява „успех“ на национализма, както и на държавната политика и пропаганда, когато започнат да насъскват народите едни срещу други. Настоящият том не е подвластен на подобна методология — напротив, ние търсим истината не въз основа на национални чувства, симпатии и антипатии, а на основата на реално съществуващи факти и научни аргументи.
И накрая, още нещо. Знае се, че историческата действителност постоянно едно утвърждава, друго опровергава. През последните няколко десетилетия историческото развитие на Балканите и в света пред очите ни опроверга немалко понятия, постулати и догми, които трайно бяха заседнали в историографията на повечето балкански страни. Настоящото издание е опит историята на балканските народи да се освободи от всякакви идеологеми, формули и клишета и обективно да представи истината за събитията и процесите на Балканите. Доколко сме успели или не, ще съди Негово величество Читателят. Надявам се все пак книгата да съдейства на Знанието, а оттам и за преодоляване на натрупаните през вековете национални стереотипи и предразсъдъци, за умиротворяване на неспокойния в миналото и сега Балкан.
1 юни 2001 г.
Авторът
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Досега разпространените от Издателство „Парадигма“ три тома по история на балканските народи, на които съм автор, съответстват на три периода от балканската история: 1. От османското нашествие на Балканите до края на Първата световна война, 2. От 1918 г. до 1945 г. и 3. От 1945 г. до 1990 г. Те вече са изчерпани или са на изчерпване. Това е главният мотив да се пристъпи към подготовката на настоящото второ издание.