Освен в Далматинското крайбрежие на Адриатика Венеция има свои владения и в Средиземноморието. На първо място тук следва да споменем остров Крит. Преди да мине под венецианска власт, и тази територия сменя много господари — римска власт (67 г. пр.н.е. — 395 г.), Византия (395–823), араби (823–961), отново Византия (961–1204). През 1204 г. кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход продават острова на Венеция. По това време той се нарича Кандия, по името на главния му град Кандак, основан от арабите. Венецианската власт тук се задържа повече от четири века, до т.нар. Кандийска война от 1645–1669 г. между Венеция и Османската империя. По време на тази война османците завладяват по-голямата част от остров Крит. Венеция запазва само три свои владения на острова, които губи в следващата венецианско-турска война, тази от 1715 г, когато на целия остров се установяват османско господство, османска администрация и тимарска система.
Много господари сменя и остров Кипър — Александър Македонски, Рим, Византия, араби, кръстоносци, венецианци, османци. През 1192 г. възниква отделно Кипърско кралство като творение на кръстоносците. Начело на това кралство са владетели от католическата династия Лузинян. Един от нейните представители, крал Петър I Лузинян (1357–1369), прави опит да съживи кръстоносната идея, огромен кръстоносен флот под негово командване потегля към Египет и през 1365 г. превзема Александрия. От това обаче е недоволна Венеция — Александрия е една от основните й търговски бази. През XIV–XV век Венеция държи под свой контрол Южен Пелопонес, острови в Йонийско море, има свои владения в Епир, в Албанското и Черногорското крайбрежие. През 1489 г. тя завладява и остров Кипър, но не за дълго — навсякъде средиземноморската империя среща османския натиск. През 1571 г. Османската империя завладява и остров Кипър, който става хас на великия везир, а от 1785 г. — санджак в Галиполския еялет. Наред с установяването на османска администрация се осъществява и значителна турска колонизация на острова.
Социално-икономически отношения
В социално-икономическата област в различните краища на Балканите също господстват различни порядки. Едни са те в районите с османска администрация и тимарска система, други — в областите с автономно управление под османска власт, трети и четвърти — в пределите на Австрийската империя и Венеция. Дори в отделните области с автономно управление под османска власт съществуват големи различия в социално-икономическите отношения.
В областите с османска администрация
В районите с османска администрация социално-икономическите отношения почиват на тимарската система. Държателите на тимари, зиамети и хасове, както и цялата османска администрация съставляват господстващата класа, а останалото население — рая. Земите в леновете се предават в наследствено владение на раята, която ги обработва. Тя плаща натурални и парични данъци към държавната хазна и към спахиите — държатели на ленове. Цялата стопанска дейност на населението е обхваната от данъчната система на Османската империя — десятък от земеделските произведения, данък за поземлено владение, върху добитъка, върху воденици, тепавици, лозя и т.н. Освен данъчния гнет селяните са задължени с ангария (отработъчна или парична) в полза на спахиите, които в леновете си притежават земи за частно ползване. Селячеството има двама господари — държавата (султанът) и спахията, в чийто лен живее и работи наследственото си владение.
Често явление в Османската империя е да се видоизменят някои от задълженията на раята към господстващата класа. На тази основа възникват особени категории рая, освободена от някои данъци и натоварена със специални задължения: войнуганите отглеждат коне за нуждите на султанския двор и придворната кавалерия, работят в султанските обори, косят ливадите и събират сено от султанските хасове, служат в обоза по време на война и пр.; дервентджииите се грижат за безопасността на планинските проходи и охраняват пътниците и керваните от разбойнически нападения; мартолозите се грижат за поддържане на вътрешния ред в дадена област и я охраняват от нападения на хайдути и разбойници и т.н.