История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))

Но не е само това. Първият том обхваща много дълъг период, наситен с много събития, които трудно се побират в една само книга. Затова второто издание посвещава на този период два тома — един за времето от османското нашествие на Балканите до Източната криза от 1875–1878 г. и друг за времето от Берлинския конгрес през 1878 г. до края на Първата световна война през 1918 г. Материята се разгръща по-детайлно, включват се нови данни и обяснения, докато в първата версия на книгата събитията са представени по-сгъстено. Това всъщност е новото, което второто издание предлага на читателите. Освен това има нови трудове по история на Балканите, в това число на чуждестранни учени, преведени на български език1, които се имат предвид при интерпретацията на събитията.

Промяна има в подзаглавието на първия том — вместо „От османското нашествие на Балканите до Берлинския конгрес“ става „(13522–1878)“ По този начин подзаглавието на този том се хармонизира с подзаглавията на следващите томове, в които не се споменават събития, а само години, поставени в скоби.

2 юни 2005 г.

Авторът

ПОД ЧУЖДА ВЛАСТ МЕЖДУ ОРИЕНТА И ЕВРОПА (XIV–XVIII)

1. ОСМАНСКОТО НАШЕСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ

Навечерие

Политическата карта на Балканите винаги е била изключително пъстра. Полуостровът е сравнително малък, а на негова територия творят история много народи и държави, малки и големи. Древността „дарява“ Европейския югоизток с Елада и редица нетрайни държавни образувания. След това народите от този район неведнъж са „обединявани“ в рамките на големи империи — тази на Александър Македонски, Римската, Византия. Средновековието разнообразява балканската политическа карта с няколко славянски държави (България, Сърбия, Хърватия, Босна), непрестанно воюващи с Византия, Венеция, Унгария или помежду си за свое място на Балканския полуостров. През XIV век от изток изгрява звездата на нова държава, османската, която става империя и трайно се настанява в земите на балканските народи. В същото време в Средна Европа израства друга империя, Австрийската, която прегражда пътя на османците на запад и започва своята „балканизация“. В Адриатика и Средиземноморието пък в продължение на няколко века доминира морската колониална империя Венеция, която дели мегдан с другите две „балканизирани“ или „балканизиращи“ се империи, Османската и Австрийската. И така продължава до новото време, което ще „отгледа“ модерни нации и национални държави, та ще възникне днешното положение на многонационалност и многодържавие.

Всъщност Балканският полуостров е територия, на която от векове си дават среща Изтокът и Западът, Ориентът и Европа. Особено място в случая заема османската инвазия на Балканите, започнала през средата на XIV век и постигнала блестящ успех през следващите два века. А това значи ликвидиране на средновековните балкански държави, значително разместване на човешки маси, промени в държавно-политическия статут, в живота, бита и културата на балканските народи. И не само това, а непосредствено пряко съприкосновение на Османската империя, идваща от Изтока, с Европа отвъд Балканите. Защото по едно време султанът заплашва, че армията му скоро ще излезе на река Рейн.

Три са основните фактори, от които се определя успехът на османското нашествие в Европа. Първо, състоянието на османската държава, нейната жизнена сила и настъпателна мощ. Второ, състоянието на Византия и другите средновековни балкански държави, тяхната способност или неспособност да спрат нашественика и да се защитят. Трето, състоянието на Европа, нейната организация или дезорганизация, възможност или невъзможност за отблъскване на неканения източен гост.

Османската държава

Тя възниква в Западна Мала Азия в самия край на XIII век. Нейният основател Осман и неговите наследници обединяват разпръснатите мюсюлмански бейлици там. Те се опират на извиращите от Азия номадски племена. През 1301 г. току-що появилата се на сцената нова държава разгромява една византийска войска — първа заявка за отвоюване на Мала Азия от византийците. През първата половина на XIV век до голяма степен османците постигат това, като достигат до Мраморно море. Още по това време османската държава става сериозна военна заплаха за Византия, Балканите и Европа. Тя вече обединява многобройните мюсюлмански владения (бейлици) в Мала Азия в единен държавен организъм, който разполага със значителен човешки потенциал, а има и свой военен елит от борци за „правата“ вяра — гази. И бързо се превръща в империя с огромна настъпателна мощ, която се устремява от Мала Азия през Балканите към Средна и Западна Европа. Кой да я спре?

1

Грънчаров, Ст. Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития до края на Първата световна война, Издателство „Дамян Яков“, София, 2001, 645 страници; Кастелан, Ж. История на Балканите XIV–XX век. Превод от френски език Лиляна Цанева. Издателска къща „Хермес“, Пловдив 2002, 671 страници; Йелавич, Б. История на Балканите, XVIII–XIX век, том I, 409 страници, XX век том II, 470 страници. Превод от английски език Мирела Христова, Издателство „АМАТ — АХ“, София, 2003; Глени, М. Балканите 1804–1999. Национализъм, войни и Великите сили. Превод от английски език Светлана Лекова. Издателство „Рива“, София, 2004, 624 страници.

2

С превземането на крепостта Цимпе на Галиполския полуостров през 1352 г. започва османското нашествие на Балканите.