1716–1719 г. — война между Османската империя, от една страна, и Австрия и Венеция, от друга. По време на тази война османските сили проникват в Срем и палят Карловац, но след това търпят поражение от австрийските войски, командвани от принц Евгений Савойски. През 1717 г. австрийците влизат в Белград, овладяват Северна Сърбия и част от Босна. Хиляди сръбски доброволци се присъединяват към тях и участват в прогонването на османците от сръбска територия. Установява се същевременно черногорско-венецианско сътрудничество, което стига до приемането на венециански протекторат над Черна гора — областта запазва своята автономия, но избира и един светски управител с титлата „гувернадур“.
1736–1739 г. — война на Австрия и Русия срещу Портата. Австрийците превземат сръбските градове Ниш и Ужнице, като достигат до Нови пазар, където се съединяват със сръбски въстаници и сръбския патриарх Арсений IV. Османската империя обаче напряга сили, разбива австрийските войски при Баня Лука, прониква в Сърбия и възстановява властта си там. Сръбското население, вкусило плодовете на двайсетгодишното австрийско управление (1718–1738), показва признаци на пасивност. Чрез четнически акции черногорците от своя страна нападат османски военни транспорти в Херцеговина, но това изобщо не може да повлияе върху хода на войната. Османската империя постига временен успех и срещу Русия, а на Балканите все още е сравнително „мирно“.
1768–1774 г. — руско-турска война. Екатерина II призовава балканските християни на въстание в подкрепа на руските войски, а в Черна гора като неин пратеник пристига княз Долгоруки, за да организира черногорските сили в антиосманска акция. Същевременно намиращи се на руска служба гърци подготвят въстание в Пелопонес. И когато част от руския балтийски флот пристига в гръцки води, гърците въстават. С екипажи, попълнени от доброволци гърци и албанци, през 1771 г. руският флот блокира Дарданелите и завзема редица острови в архипелага. След още няколко години война Османската империя признава поражението си и се задължава да даде амнистия на поданиците си, участвали във войната на страната на Русия.
1787–1791 г. — руско-австро-турска война. Тази война е особено симптоматична. Тя показва: първо. Османската империя няма сили още дълго да брани европейските си владения, предстои нейното изтласкване от Европа, а може би и разпад и подялба; второ, Австрия и Русия се насочват към подялба на Балканите на свои сфери на влияние (по линията Белград — Адриатика или Видин — Адриатика); трето, на Балканите текат Националноконсолидационни процеси, балканските народи не се противопоставят на османското господство, за да го заменят с австрийско или руско, а за да създават свои собствени национални държави.
Участието на балканските народи и в тази последна за XVIII век война на Османската империя с „Европа“ има изключително антиосманска насоченост: гръцка доброволческа флотилия под руско знаме напада османски търговски и военни кораби, сулиотите в Епир са във война с янинския паша, гръцките хайдути (клефти) влизат в сражения с османски военни части, молдовски доброволци образуват самостоятелни полкове в състава на руската армия, истинска война с османлиите води сръбската доброволческа войска (фрайкор — свободен корпус), която взаимодейства с австрийската армия и държи под свой контрол територията между Ниш и Белград, черногорците пък се бият с шкодренския паша, а в Черна гора пристигат две пратеничества — руско и австрийско. Основателно при това положение се вярва, че този път османците ще бъдат прогонени от Европа. Това обаче не става. Австрия изпада в конфликт с Прусия, а във Франция е в ход велика революция. И австрийските войски се изтеглят от балканския военен театър, а с тях и огромна маса бежанци напускат домовете си. Малко след Австрия войната прекратява и Русия. Следва огромно разочарование за балканските народи, но и налагащият се извод — не може да се разчита на външни сили, те си имат своя политика и свои сметки.
Заслужава да се отбележи още участието на южнославянските народи под австрийска власт в антиосманското освободително движение. През XVI век техните земи са непрестанно под ударите на османските набези и затова те съвсем не са безучастни. Населението на Хърватия, Словения и Южна Унгария подпомага австрийската армия преди всичко като данъкоплатец и производител на материални блага. Освен това хърватските феодали поддържат самостоятелни военни отряди, които често пъти нанасят тежки поражения на значителни османски сили. Така през 1532 г. отряд от около 700 души начело с Никола Юришич в продължение на 25 дни задържа при крепостта Кисег голяма османска войска, потеглила през Унгария срещу Виена. А през 1566 г. малък отряд от хървати и унгарци под командването на хърватския Бан Никола Зрински с месеци отбранява крепостта Сегед срещу голяма войска на Сюлейман Великолепни. Босненският паша Хасан Предоевич пък неколкократно се опитва да превземе крепостта Сисак, но през лятото на 1593 г. армията му е напълно разбита. Самият паша заедно с други военачалници загива.