Въпреки че никога не беше успял да вникне в смисъла на въпросните грехове, великият мъж бе принуден да се съгласи с Амалберга и я отведе в близкия гъсталак, където стана в известен смисъл първопроходец, лишавайки от тази възможност калфата Ебендерберг, който обаче малко по-късно стана все пак второпроходец.
И от този ден насетне малкият Каролус Берюдберг като по чудо стана пълен отличник.
По записките на монаха-книжник
брат Дупенберг
Лекция четвърта
Норманите, капетингите, Филип Август, Луи Свети, кръстоносните походи
— След смъртта на Карл Велики, докато империята му се разпадала, довтасали норманите. „Нормани“ означава хора от Севера; те пристигнали от Скандинавия с корабите си, които наричали „дракари“, бягайки от студените земи и търсейки по-топли и плодородни такива. Та тези нормани нахлули във Франция и обсадили Париж. След известна патаклама и сума неразбирателства крал Шарл Простодушния намерил изход от положението, като оженил дъщеря си за предводителя на нашествениците Ролон и му дал като зестра територията, която по-късно била наречена Нормандия. После, след неколцина не особено забележителни крале идваме до Филип Август.
— И какво толкова е направил този Август? — попита скептично Берю.
— Много неща, след като са го нарекли Завоевателя.
— И какво толкова е завоювал? — все със същия снизходителен тон продължи да пита любознателният ми другар.
— Отвоювал от англичаните провинциите, които те ни били чопнали след поредица от подли удари: Турен, Поату, Мен, Анжу, Нормандия…
— Какво? — изрева внезапно Берю и скочи на крака. — Вече ми идва много! Да имам германска и скандинавска кръв — как да е, изтраях го, но и английска — това не го понасям! Аз — една трета бифтекаджия! Дори и да е една четвърт — не, не и не! Тони, откарай ме веднага към най-близката болница! Искам клизма, промиване на организма с божоле и генерална трансфузия на кръвта!
— Успокой се, моля ти се! Толкова години си карал така, ще изтраеш още малко. После, ако държиш толкова, ще уредим този въпрос. И тъй, продължавам: Филип Август бил един от най-големите монарси на Средновековието. Иначе на външен вид бил нисичък, мургавичък и отгоре на всичко едноок, тъй като загубил едното си око вследствие на заболяване.
— И гърбав да е бил, за мен няма значение, след като е натирил мръсните бритиши! — продължи да се гневи Берю.
— Времето на Филип Август е забележително в много отношения — подех аз — и най-вече заради това, че тогава се състояла първата голяма национална победа в битката при Бувин, където френската армия сразила обединените сили на германци и англичани.
— Браво! А на другия фронт как е бил скъпият Август? — не изневери на себе си Дембо.
— Доста по-скромен, въпреки че се е женил три пъти.
— Е, и това е нещо… — малко разочаровано отрони ученикът ми.
— Например има данни, според които се оказал неспособен да уважи втората си жена Изамбур Датска още през първата им брачна нощ.
— Може би от вълнение? — плахо предположи Берю като добър познавач на триумфите и паденията на креватното дело.
— Не. Става дума за нещо по-сериозно: изначален и пълен блокаж.
— Мамка му! За един крал от такъв калибър трябва да е доста притеснително да кара по джанти върху дюшека! — възкликна съпричастно Берю. — И какво е направил след това? Взел ли е виагра?
— Не. Изпратил дамата в манастир.
— Правилно е постъпил. Една кралица трябва да си остане кралица. Не е могъл да я остави да буйства с коафьора, гвардейците, лакеите, конярите, без да се смятат разни приходящи елементи. Пък и да се надяваме, че в манастира се е уредила някак си, макар и по-скромничко. Например с градинаря.
Хуманистът си е хуманист. Продължавам:
— И така стигаме до един много кротък период от историята на Франция — този на Луи IX, познат като Луи Свети.
— Нали в Щатите има един град, който се казва Сейнт Луис? Откъде-накъде американците кръщават градовете си с имената на светците ни? Французите американизират ли градовете си?
— И още как, Берю. И навиците си също. Ядат хамбургери в снекове и други заведения за бързо хранене, пият кока-кола или по едно аперитивче на крак, гледат тъпи американски филми, слушат по радиото и телевизията още по-тъпи американски музикални хитчета, все по-често говорят за бизнес и пари, все по-малко четат книги…
— Чакай, чакай — прекъсна ме Берю. — Ако зацепвам добре онова, което казваш, то и аз съм отчасти в американския капан. Но само отчасти, защото ти знаеш, че отсядам само в кръчмета за бавно и продължително хранене и пиене и слушам предимно наши си шансони. А що се отнася до разговорите за бизнес и пари, в това отношение ние с тебе сме застраховани от тази опасност, защото сме си на твърда държавна заплата, която що-годе ни стига. А за четенето на книги — виждаш, че съм се замислил по въпроса. Трябва да се съпротивляваме я!