— Така е.
— А онзи до него трябва да е неговият адютант, нали?
— По всичко изглежда пак да е така.
— Вгледай се внимателно и ми кажи на кого ти прилича.
Вгледах се и не можах да не се усмихна.
— Ами че на тебе, Дембо!
— Ти го каза!
— С леко подсещане от твоя страна, но истината си е истина, особено когато е очевидна.
— И как си обясняваш тая работа?
— Логично е да се предположи, че някой от твои те предци е бил дясната ръка на Верцингеторикс.
Дебелия почервеня малко повече от обичайното, което бе достатъчно, за да стане тенът му възморав.
— Мислиш ли?
— Защо не?
— Аз съм имал някакъв предец, който е живял по времето на галите! — смотолеви той с изначалната скромност, присъща на чистите души.
— Всички ние, Берю, всички ние! Това си е цяла верига, която започва от Адам или там от някоя горила, може би дори от някоя риба и на която ние сме, поне засега, последните брънки.
След като вдигна нагоре прононсирания си нос, за да изтръгне деликатно от ноздрите си един прорасъл косъм, той отрони:
— Ще ти призная нещо, пич. И хал хабер си нямам от история. Е, разбира се, знам, че е имало някакъв Анри IV, ама да ме убиеш, не мога ти каза дали е бил син на Жана д’Арк или на Катерина Медицинска. Същото се отнася и за цялата върволица от серсеми, дето са се казвали Луи или Шарл. Например Луи XIV — преди или след Луи XIII е живял? Всичко това за мен тъне в гъста мъгла.
— Направи си труда да прочетеш някоя книга по история и мъглата ще се поразпръсне.
Той подсмъркна притеснено.
— Опитах се. Но още на втората страница засякох и заспах. Всяка книга ми действа по този начин. Така и нямам нужда от приспивателни. Когат’ съм нервен и не мога да заспя, просто зачитам някоя книга и на десетата минута вече нанкам и сънувам как онождам примерно Бриджитката като млада.
Неговият случай май бе наистина безнадежден.
— И все пак — настоя Берю — това наистина ме интересува. Дори малкото, което знам, като например случая, когато Наполеон и Ришельо освободили гроба на Христос в Матусалем, и то ме вълнува повече, отколкото най-любимият ми комикс! — И той
заоглежда ноктите на едната си длан, за да изгризе остатъка от единия и да го изплюе непринудено върху папката на бюрото ми. След което добави с умолителен тон: — Ти си вътре в тия неща и само да поискаш, ще намериш начин да ми ги дробнеш, та да не ме мислят за простак, когато попадна сред обществото. — Виждайки неохотата, изписана на лицето ми, продължи още по-жаловито: — Да видя във вестника снимката на мой роднина редом до Верцингеторикс и да нямам право да знам какво е станало с него!
Ето че съвестта ми бе поставена на изпитание. Имах ли правото да не утоля тази чиста жажда за познание? Имах ли правото да оставя Берю да тъне в тъмните дебри на невежеството? Този арабия искаше да узнае откъде идва и посредством кого! Та в самото рвение на човека да изкачи генеалогичното дърво, за да пипне опашката на маймуната-първопроходец, има нещо толкова възвишено и веледушно!
— Сигурен съм — обади се пак Берю, — че ще намериш начин да ми разкажеш главното. Така и така сега само си драпаме ташаците. Направи това за мен!
И тогава аз изщраках с пръсти, както правя винаги когато вземам важно решение. И ден след ден извървях голготата на педагога отначало, та докрай. И след като пост фактум прегледах бележките на лекциите си, а и изслушах записаното на касетофон по време на някои от тях, ми хрумна идеята да ги събера, заедно с повечето от словесните намеси на Берю за повече автентичност, в една книга, излагаща моите лични виждания за историята на Франция. Тези виждания едва ли ще хвърлят във възторг академичните и официалните историци, но в края на краищата на мен какво ми пука от това, че ще се тръшкат, че ще надават неистови вопли и ще скубят косите си, в случай че ги имат? Аз отстоявам неотменното си демократично право да излагам своите гледни точки. Вие знаете, драги ми читатели, че в своите книги никога не съм кроил басма на никого, при което същевременно не съм се ограничавал и в изразните средства. В това отношение съм последователен и в този си нескромен труд. Последната му характеристика ме кара да напомня, че той не е подходящ за лица, ненавършили шестнайсет години, още по малко за деца от църковен хор. Впрочем надявам се той да попадне и в техните ръце, което ще допринесе за увеличението на тиража на изданието.
ПЪРВА ЧАСТ
Галия.
Средновековието
Лекция първа
Верцингеторикс и Цезар
— Ако се замислим как са стартирали Франция и френският народ, тутакси установяваме, че в изходната точка е имало доста сложна човешка амалгама или, другояче казано, етнически калабалък: гали, нормани, келти, сакси, германски племена, трудно идентифицируеми елементи, домъкнати от Римската империя, и какво ли не още…