След като ги гони известно време, размахвайки сопата, бащата на Жана, задъхан, се върна при нея. Тя все още беше на колене в състояние на унес.
— Малка идиотка! Ще приключиш ли най-после с това театро?
Девицата — бъдеща Дева — излезе от вцепенението си стреснато като медиум от транс и погледна с празен поглед причинителя на земното си съществование.
— Татко, светците пак дойдоха да ми говорят!
— Стига си дрънкала глупости, клетнице! Не разбираш ли, че си се чалнала и че гълъби пърхат в камбанарията ти! Следващия път ще въздам почитта си към твоите светци, като забия вила в задниците им!
Но младото момиче не удостои с никакво внимание сквернословията и ругатните на баща си. Сините очи на девойката излъчваха мрачна решителност.
— Трябва да отида да освободя Орлеан, татко. Това ми бе наредено и от свети Михаил, и от света Маргарита, и от света Катерина! Подир туй ще трябва да заведа многообичния ни дофин в Реймс, за да бъде помазан там!
— Боже мой, тя твърдо е повярвала на всичко това! — изстена Жак д’Арк. — Тези пройдохи са те повредили! Та нали голтаците Берюроа, Фантина и Ланлерка те баламосваха, а да отмъкнат поредното агне! Нали аз с очите си и с ушите си видях и чух всичко!
Жана тръсна глава.
— Привидностите са лъжливи, татко. Ще замина за Вокульор при сеньор Бодрикур, за да го поставя в течение на всичко.
— И ще те запрат като еретичка! — изстена Жак д’Арк. — Или ще сметнат, че си чувала не небесни, а демонски гласове, и ще те изкарат вещица!
И клетият баща я върна вкъщи, където я заключи в стаята й. После приседна, изтри потно чело и промълви жално:
— Какво ли сторих на Господ, че ме дари с такава дъщеря? Ако е трябвало въобще да гори някакъв огън в нея, то дори бих предпочел да беше не в главата й, а по-долу!
Откъс от „Жана д’Арк. От люлката до кладата“
от хроникьора виконт Дьо Сен Сеир
Лекция седма
Луи XI, големите изобретения, големите открития
На следващия ден се появих в комисариата към обедно време.
Берю ме посрещна с думите:
— Днес закъсня, Сана. Това не ти влиза в навиците.
— Така е, Дембо. Ала понякога наред с неприятните сюрпризи съдбата най-неочаквано ни сервира и приятни такива. Снощи, след като се разделихме, подкарах най-добросъвестно към къщи, но по пътя налетях на една хубава автомобилистка, която беше спукала гума. Бидейки галантен и по природа, и по възпитание, предложих услугите си и чевръсто й смених гумата. След което тя предположи, че щом така умело съм се справил с тази работа, вероятно ми идвали отръки и други неща и ме помоли да подравня английската морава в зимната й градина. На което се почувствах морално длъжен да се отзова…
— Щом е била английска моравата й, по-добре щеше да я беше пооскубал.
— Нека не отиваме до крайности, Дембо. Това си е просто вид морава все пак.
Но Берю не прояви по-нататъшно любопитство към метафорите и иносказанията ми, нито към онова, което се криеше зад тях. От замисления му вид си личеше, че все още беше под впечатлението на моето повествование за драматичната съдба на Жана д’Арк.
— Сега, понеже поизгубихме малко време, давай газ, Тони — разказвай какво е станало по-нататък.
— Докъде всъщност бяхме стигнали?
— Жана д’Арк е изпечена, а Шарл Еди-кой-си и неговата дъщеря се отдават на безобразия…
— Аха, благодаря ти. Та значи Шарл VII, нерешителен и слаб крал, завършва властването си по съответния начин — в ситен тръс. Тогава на трона се качва неговият син Луи XI.
— Тронът много нависоко ли е бил? — пита ученикът Берю.
— Защо?
— Защото ми прави впечатление, че всички крале постоянно се качват и слизат от него.
— Това е фигуративно казано. Всъщност той се е намирал на нещо като невисок естраден подиум с няколко стъпала. Но нека продължа: за да предваря твоя въпрос, който предусещам, веднага ще кажа, че Луи XI имал подчертана склонност към любовни авантюри, но затова пък никак не бил сантиментален. Интересувало го само онова, което е конкретно свързано с леглото. Иначе времето на неговото царуване…
— Искаш да кажеш кралуване.
— Добре, нека бъде кралуване. Не е прието, но не е и неправилно… Та времето на неговото кралуване е белязано главно от борбата му с Бургундския дук Шарл Дръзкия. Двамата си погаждали какви ли не мръсни номера. Това си е била истинска комедия дел арте — размяната на подли удари била непрестанна. Дръзкия, както говори и самият му прякор, представлявал пълната противоположност на Луи XI — бил припрян, глупав и импулсивен. Докато кралят бил хитър като лисица и подготвял машинациите си обмислено и грижливо. В началото в ситуацията превес имал Шарл Дръзкия, но накрая все пак се наложил Луи XI: Дръзкия бил изигран и убит в Нанси. Кралят прибарал владенията му. Франция разширила територията си, феодализмът агонизирал и наближил краят на Средновековието.