Ацтеките използвали шоколада — по-точно какаовите зърна — като разменно средство. С тези зърна на пазара се купували плодове и зеленчуци — царевица, домати, люти чушки, кратуни, фъстъци, — украшения от злато и сребро, нефрит и тюркоаз, също дрехи и сандали, грънци и кошове, оръжия от обсидиан и ризници, подплатени с вата, месо, риба и дивеч, луксозни стоки като алкохол или роби.
Пазарният площад в градовете на аптеките обикновено се намирал непосредствено до правителствените сгради, така че държавните чиновници да могат да следят отблизо как протича размяната на стоки и услуги. Пазарният площад в центъра на Теночтитлан например заемал доста голяма площ; затова пък всякакъв вид търговска дейност извън рамките на определената за търговия зона била строго забранена. Държавни чиновници определяли както цените, така и обема на продажбите, като през цялото време се навъртали наблизо, готови да накажат, включително с екзекуция, всеки нарушител на „пазарните“ разпоредби. Държавата създала и наследствената каста на така наречените почтека — търговци, извършващи обмен на стоки на големи разстояния, които имали висок обществен статут и дори собствен бог покровител, Якатеуктли. В допълнение към почтека били назначени и официални бирници, наречени калпикске, които кръстосвали надлъж и шир империята, за да събират налози в натура за държавната администрация, чийто център се намирал в планинската долина на Теночтитлан.
Империята на ацтеките била от трибутарен тип — основавала се главно на събиране на натурални налози, като пазарите представлявали прост придатък на политическата структура, а вместо пари в процеса на търговия се разменяли определени видове стоки. Археолозите разполагат с няколко налогови списъка, оцелели от онази далечна епоха, в които са записани видовете и количествата на натуралните налози, събирани от различните провинции: царевица, амарант, боб, ватени ризници, ножове от обсидиан, медни звънци, нефрит, злато, сандали, щитове, качулки от птичи пера, какао, раковини и всякакви други хранителни стоки, битови и декоративни предмети. Огромната част от движението на стоките на територията на империята се извършвало под форма на събиране на натурални налози от периферията към центъра. В това отношение империята на ацтеките не се различавала от останалите велики империи, съществували преди изобретяването и разпространението на парите. Египет, Перу, Персия и Китай били все трибутарни системи, основани на събирането на натурални налози, а не на пазарното движение на стоки и пари.
В тази система на натурално стопанство местните пазари играели съвсем периферна роля в стокообмена, но в рамките на ограничения пазар първостепенно място било отредено на какаовите зърна. Между всички видове разменни средства, използвани от аптеките, какаото се оказало най-достъпно и лесно за употреба. Какаовото дърво ражда едри жълто-зелени шушулки, донякъде прилични на малки кратуни. Когато узрее, плодът има белезникаво месо, което е много вкусно, макар по нищо да не прилича на шоколад. Семките на този плод, изпечени или изсушени, могат да се съхранят във вид на какаови зърна в течение на дълги месеци, докато стане време да се смелят и направят на шоколад.
Какаото виреело най-вече в Южно Мексико, в днешните щати Оаксака, Киапас, Табаско и Веракрус, както и в някои централноамерикански държави. От тези земи навремето то било изпращано във вид на натурален налог до всички административни центрове на ацтекската империя, най-вече до столицата Теночтитлан, на територията на днешния Мексико Сити. Какаовите зърна се превърнали в такава ценна суровина и разменно средство, че започнали да ги фалшифицират — престъпниците разтваряли черупката и заменяли ядката с кал, след което залепвали черупката и размесвали подправените зърна с истински, за да прикрият измамата.
Стоковите пари като какаовите зърна се използвали в една система на търговия, основана повече на бартер, отколкото на покупко-продажба. Ацтеките разменяли например една игуана срещу наръч дърва или кош царевица срещу връзка люти чушки, а когато дадена размяна им се сторела неравностойна, те доплащали разликата в какаови зърна. Какаото станало средство за пресмятане стойността на стоката и за закръгляване при сделка, но никога не се използвало за цялостна размяна на стока срещу какао. Така например при размяната на един плод от кактус на стойност пет какаови зърна срещу мамул царевица на стойност шест зърна притежателят на кактуса трябвало да добави едно зърно, за да стане сделката.