Освен това животинските кожи, сурови или щавени, може да са играли важна роля в търговския обмен на Русия, Сибир или Канада, но те са практически неприложими в условията на тропическите пазари на Африка, Карибския басейн, Южна Америка, Югоизточна Азия. Канадските индианци използвали вместо пари гъстите пухкави боброви кожи, с които била богата страната им и които толкова се харесвали на европейските шапкари и кожухари. Малко по на юг британските колонисти използвали за същата цел кожите на северноамериканския елен, които постепенно придобили голямо търговско значение. Една обработена еленова кожа, предназначена като средство за размяна, се наричала buck, което и до днес е едно от разговорните названия на щатския долар.
През всички исторически периоди различни стоки и ценни предмети са лежали в основата на икономически системи, на пръв поглед наподобяващи паричното стопанство. Примитивните пари са най-ефективни в условията на една племенна общност със стриктно регулиран пазар. В единия край на икономическия и политическия спектър империи като тази на инките в Перу организират цялостния си живот без парично-пазарни отношения. На другия край на същия спектър трябва да се търси империята на ацтеките със столица Теночтитлан, която по същество представлява трибутарна империя, основана на събиране на натурални налози, но позволяваща ограничената употреба на пари в рамките на една протопазарна система, до голяма степен контролирана от управляващата военна класа.
Китовите балени били ценна стока в архипелага Фиджи и на някои съседни острови, където продължават да играят и до днес важна роля в церемониалния живот и скалата на престижа. За съжаление те така и не успели да се наложат като разменно средство с други племена, които просто не проявили интерес към тях. По подобен начин жителите на Адмиралтейските острови ценели кучешките зъби — едно разменно средство с местно значение, от което обаче много приходящи търговци се гнусели и категорично отказвали да продават стоките си срещу него.
Стремежът към притежание на редки и ценни вещи често подтиквал предприемчиви хора да се впуснат в рисковани експедиции из недостъпните планини, в дебрите на джунглата или през морета и океани. Донесените от тези пътешественици куриозни предмети служели за подаръци, особено в ключови моменти от човешкия жизнен цикъл — раждане, пубертет, женитба или смърт. Постепенно те се наложили и като дарове между близки приятели, символизиращи скрепването на съюзи и сключването на договори за побратимяване между села, групи от хора и отделни влиятелни индивиди.
Предмети с голяма трайност като раковини, полускъпоценни камъни и животински зъби запазват стойността си дълго време, но доколкото те се образуват по естествен начин в природата, често техният размер, цвят или форма варира в широки граници, поради което е твърде трудно да бъдат унифицирани като взаимозаменяеми стойностни еквиваленти. Ето защо е практически невъзможно да се създаде система на търговия, основана само на кучешки или китови зъби като универсално разменно средство. Други предмети, като морските раковини например, се срещат в естествено изобилие по крайбрежието, поради което не притежават никаква реална стойност, а, от друга страна, в планинските райони са твърде редки, за да имат практическо приложение.
Дори раковината на морския охлюв каури, която някога придобила огромна популярност като украшение и разменно средство в по-голямата част на Източна Африка и крайбрежните зони на Индийския океан, била недооценена в останалите части на света. Просто хората не разбирали какво толкова й е ценното, поради което зоната й на обръщение останала сравнително ограничена. За много племенни общности обаче именно такива раковини играели роля, възможно най-близка до тази на истинските пари, като поставили основата на полупарични стопанства. Веднъж надхвърлили функцията на чисто културен феномен, раковините бързо се превърнали в стойностен еквивалент, в средство за натрупване и съхраняване на богатство, за размяна и търговия.