В своята пиеса „Пиратът“ (1677) суринамската авторка Афра Бен пише следното:
„Парите говорят смислено на един език, разбираем за всички нации.“
Парите не само говорят смислено; те придават смисъл на всяко общество, завладяно от тях, и то по начин, който подчинява всички останали институции и системи на взаимоотношения. От самия момент на своето появяване парите играят все по-определяща роля в западното общество, като постепенно довеждат до отхвърляне на феодалната система и на аристократическата йерархия от по-ранните форми на обществено устройство. Тяхната роля в историята и географията на света е еднакво решаваща в древна Елада и Рим и в съвременна Япония и Германия.
Тенденцията парите постепенно да изместват семейните ценности далеч не е нова. Тя намира отражение в творбите на японския есеист Саикаку Ихара, съвременник на Афра Бен от седемнайсети век. Макар и творил на противоположния край на света, неговите наблюдения за живота звучат твърде познато:
„Кръвта и произходът не значат нищо; парите са фамилното дърво на градския човек. Майката и бащата дават живот, но парите го пазят.“
Три века по-късно, през 1936 г. Гъртруд Стайн допълва:
„Това, което отличава човека от животното, са парите.“
Макар между техните култури да няма почти нищо общо, парите предизвикват едни и същи чувства у една поетеса от двайсети век, у един римски философ от втори век и у един японски есеист от седемнайсети. По техните коментари може да се съди за това как парите са се развили като ключов елемент на един нов, по-сложен тип общество, представляващ качествен скок в сравнение с обществата на догоните, хопите или нуерите. Парите наистина играят много по-голяма роля в живота на един американец, който работи в залата на Нюйоркската фондова борса, отколкото в живота на една жена от племето догон на пазара в Бандиагара, но тази разлика е количествена, а не качествена. Истината е, че догоните вървят по същия път като всички монетарни култури навсякъде по света. Действително те се движат по този път доста по-бавно от нас, но нашият начин на икономически живот може да изчезне също така бързо, както се е появил.
Няма да мине много време, и младият американец в залата на Нюйоркската фондова борса ще изглежда също такава отживелица, както и младата майка от Кани Комболе с гърнето мляко на главата. И двамата са участници в една пазарна система, чието време бързо отминава, тъй като самите пари се трансформират в нови форми, изискващи нови видове пазари, нови начини на извършване на финансови трансакции, нови видове стопански дейности.
Първа фаза
Античните пари
Само парите движат света.
1
Канибали, шоколад и пари
Предстои последният конфликт, в резултат на който цивилизацията ще придобие своята завършена форма — това е конфликтът между кръвта и парите.
В центъра на град Теночтитлан, столицата на ацтекската империя, жреците извършвали всекидневни жертвоприношения. Те подкарвали жертвата по стръмното стълбище, водещо към върха на пирамидата, където четирима жреци хващали тялото за ръцете и краката и го полагали по гръб върху големия каменен олтар. Един от тези страховити, опръскали с кръв свещенослужители вдигал над главата си обсидианов нож и със замах го забивал в гърдите на примрялата от ужас жертва, разпарял гръдния кош и заравял пръсти в кървавата топла плът. Напипал още туптящото сърце, той с един замах го изтръгвал и го хвърлял върху жертвеника на бога Хуцилопчтли. Целият акт на жертвоприношението траел не повече от двайсетина секунди, но по разкази на очевидци сърцето продължавало да пулсира върху горящия жертвеник още няколко минути.
За ацтекските търговци кулминацията на годината на богослужения и ритуали настъпвала със зимния празник Панкецалицтли, или Вдигането на знамената, когато, за да демонстрират своя обществен статут и богатство, те спонсорирали по едно жертвоприношение. За разлика от воините на империята, които лично пленявали вражески войници за принасяне в жертва, търговците купували своите жертви на цена, достигаща до четирийсет тъкани наметала. Веднъж платил за жертвата си, търговецът трябвало да я храни, облича и отрупва с подаръци в продължение понякога на месеци, през което време обреченият се подготвял за грандиозния спектакъл. Всеки търговец, желаещ да спонсорира жертвоприношение, трябвало да устрои по четири пира и празненства за други търговци и военачалници. За всеки пир се набавяли нови и нови дрехи, накити и украшения за домакина и жертвата. Всички тези луксозни стоки се купували специално за конкретния пир, като при завършването му се раздавали на гостите в знак на благодарност, че са зачели домакина. Чак след като приключели всички церемонии, пирове и празненства, търговецът можел да подкара жертвата си по стръмното стълбище към олтара, където жреците поваляли нещастника и изтръгвали сърцето му. После собственикът на изкорменото тяло можел да си го отнесе вкъщи, а жените го измивали и сготвяли. Следвал още един ритуален пир от солено човешко месо и царевица, но този път без традиционните люти чушки. В подялбата на трупа се включвали всички от семейството и повечето съседи; само търговецът се въздържал да опита от месото на онзи, който с течение на времето се бил превърнал в нещо като негов син.