Под ръководството на великия жрец, наречен тленамакак, или Носител на огъня, аптеките организирали през годината цяла поредица жертвоприношения. Докато се подготвяли за тях, жреците промушвали бодли от агаве през различни части от тялото си, най-често през езика или гениталиите си, предлагайки собствената си кръв в дар на боговете. Истински набожният жрец си личал по това, че на слепоочията му винаги зеели пресни рани, от които кръв шуртяла и се стичала по врата и раменете. Кръвта се смесвала с рунтавата сплъстена коса на свещенослужителя, като му придавала страховит вид и миризма, налагаща по най-безспорен начин и доста отдалеч присъствието му в ацтекското общество.
Всеки от множеството богове и всяка от свещените дати в сложния ацтекски календар изисквали своите жертви. Така например рано напролет хората постели за дъжд и принасяли в жертва блюда от месо и царевични питки, както и малки деца, на боговете Тлалок и Чалчуихтликуй. Преди началото на лятото се организирали нови жертвоприношения за дъжд под формата на гладиаторски битки в чест на Ксипе Тотек, богинята на плодородието. Жертвата, привързвана към голям камък, държала в едната си ръка пръчка с набедени птичи пера, с която трябвало да се отбранява срещу воини, въоръжени с истински мечове от обсидиан. Целта била тялото на нещастника да получи колкото може повече повърхностни наранявания, от които да не умре веднага, а кръвта му да изтича постепенно за забавление на зрителите. Набелязаните жертви, които не проявявали голям ентусиазъм да бъдат умъртвени по този начин, жреците омотавали с въжета и изпичали живи на бавен огън като дар на бога на огъня.
По-нататък през годината жреците одирали живи мъже и набивали на кол малки деца, за да могат сълзите им да омилостивят боговете и да докарат още дъжд. Предпочитана жертва били деца с „лизнато“ кичурче на две места по главичката; такива деца бивали отделяни от майките си още при раждане и отглеждани в специални ясли, докато дойде време да бъдат принесени на олтара. Според празниците в календара се подбирали жертви, които да олицетворяват отделните богове. Така например в чест на бога Тецкатлипока подбирали млад мъж без нито един видим дефект. Избраният за жертва бил оставян да живее една година като самия бог — участвал в ритуали, песни и танци и свирел на флейта из града, а останалите жители го отрупвали с цветя и подаръци. Той имал право и на четири красиви жени, ала след изтичане на определения срок го качвали на пирамидата, където жреците му изтръгвали сърцето, а после му отсичали и главата.
Най-зрелищното жертвоприношение се извършвало по време на танца в чест на Ксипе Тотек, когато жреците сграбчвали нарочената жертва — млад мъж, представляващ бога, и за миг го одирали жив. После един от тях си надявал одраната кожа и продължавал танца от името на жертвата. Церемонията имала и друг вариант, при който одирали млада жена в чест на богинята Тоци.
Докато жертвите, принасяли от търговците, завършвали земния си път поднесени на семейната трапеза, повечето трупове от останалите жертвоприношения имали търговско предназначение. След като извадели сърцето, жреците бутвали тялото обратно по стълбите и го оставяли да се изтърколи до подножието на пирамидата. Там го поемали слугите на храма, които отрязвали главата и я поставяли на специалната лавица с трофеи, при бавно гниещите глави на предишните жертви, а изкорменото тяло разфасовали и най-крехкото месо изпращали на тианкицтли — градския пазар, където то се продавало срещу шоколад.