Важно значение имат писмените документи, свързани с дворцовите канцеларии на фараоните - разпореждания на фараоните, донесения до тях, кореспонденция с длъжностни лица (((дипломатическа кореспонденция с други владетели от съседни (ЦПо-далечни страни и др. Особено важно значени имат документите, открити в архива при селището Тел ел-Амарна през 1887 г. рюрцовият архив съдържа голямо количество важни и интересни политически документи - дипломатическа кореспонденция, дирни договори, различни други писма и донесения и др. В този врхив е намерен договорът с хетския цар Хатушил III след битката Кадеш. Писмени документи от военно-политическо естество 08 намерени и извън пределите на Египет в Сирия, Палестина, ма Синайския полуостров в Нубия и другаде.
Друга категория писмени паметници са текстовете, които отразяват мирновременната дейност на фараоните като строи-далство на дворци, храмове, пирамиди и др. Намерени са и голя-рр Количество текстове, които представляват стопански, юри-§И*»ески и др. документи, данъчни списъци, кадастри, частни договори др. Запазени са и не малко частни писма.
Важно значение като исторически извори имат литературно-повествователните текстове и произведения. Те са изключително специфични и своеобразни в жанрово отношение. Много от тези текстове трудно могат да се датират за време на създаване, тъй като многократно са били преписвани в школите за писари в храмовете. Някои съчинения са запазени в различни копия, написани и редактирани в неизвестно време, отдалечено от момента на създаването на първоначалния текст.
Древноегипвтските литературни текстове и съчинения нямат заглавия, поставени от авторите им, които обикновено също са най-често неизвестни. Ползваните в съвременната научна литература заглавия на тези произведения са условни и могат да се срещат в различни разновидности, както и в разночетения на имената на главните персонажи. Например: поучение, сказание, повест, разказ, пътуване, приключения и т.н. за (на) (съответното име на персонажа).
Към най-рано обособилите се в самостоятелен жанр се отнасят т. нар. автобиографии. Тези текстове били създадени като посмъртна възхвала на починали велможи и били записани по стените на гробниците им. По-късно текстовете се превърнали в специфични литературни повествования, Наричат се автобиографии, тъй като текстът се води от името на покойника. В ползваната у нас литература са известни автобиографиите на велможи с имена, произнасяни като Уна, Мечен, Хуфхор от епохата на Старото царство, Рехмир и Яхмос от епохата на Новото царство, на бенихасанските и сиутските номарси и др.
Автобиографиите разкриват различни страни от историята и живота в Египет по онова време. Така например автобиографията на велможата Рехмир отразява важни особености от картината на административния живот и ролята на висшите държавни чиновници иуправленческия апарат. Автобиографията на началника на гребците (командващ флотилията по Нил) Яхмос съдържа интересни данни за войната с хиксосите и за други събития от началото на XVIII династия.
Друг, рано обособен отделен жанр представляват т. нар. поучения. Те са по същество нравствено-дидактически и възпитателни текстове със съвети най-често за младите поколения на тогавашната служебна и друга аристокрация за тяхното издигане и преуспяване. В отделните текстове често се срещат съвети с груб практицизъм.
Сред най-известните от тях е "Поучение на Ахтой, син на Дуауф към сина си Пиоли“. Текстът е дошъл до нас от “ученическо" копие от някоя школа за писари и времето на създаването на това съчинение не може да се установи с приблизителна точност, а само с относителна - епохата на Средното царство. Този документ отразява живота на различни слоеве от египетското население и разкрива картината на острото социално разслоение
Голяма известност в ползваната често у нас литература имат също "Поучение на Хераклеополския цар". Този документ отразява най-общо обстановката в Египет по времето между Старото и Средното царство и разкрива редица страни от обществените отношения и държавния живот. "Поучение на Ипусер“ «"Поучение на Неферти” отразяват обстановката в Египет непосредствено след края на Средното царство и главно въстанието През 1750 г. пр. н.е.
Освен автобиографии и поучения са запазени и съчинения, които се определят по отчетливо като белетристични. Сред тях особена известност има т.нар. "Повест (разказ, приключение и Т:н.) на Синухет (Синухе и т.н.)". Мнозина автори определят съчинението като своеобразна повест, в основата на която били Истински събития, доукрасени вероятно впоследствие с различни литературни прийоми. Налице е и съществена прилика с автобиографиите от тази и по-ранните епохи. Смята се, че съчинението отразява обстановката в началото на ХИ династия на Средното царство.