Особено важно значение за изучаването на историята на древния Египет има и трудът на Манетон (IV - III в. пр. н.е.). Маневи живял и творил в началото на елинистическата епоха, когато Рче Египет се намирал под силното влияние на ред процеси, Руеловени от гръко-македонските завоевания на Александър III вркедонски. Благодарение на жреческия си сан Манетон имал достъп до много от храмовите архиви и библиотеки и успял да събере голямо количество важни и точни сведения. Той направил опит да състави цялостна история на древния Египет.
Трудът на Манетон не е запазен в пълен вид до наши дни. Оцелели са само някои извлечения, направени от по-късни автори като Йосиф Флавий (I в. пр. н.е.) и Евсевий (IV в. пр. н.е.). Запазен е и кратък конспект на труда на Манетон, който съдържа списък на египетските фараони, обединени в 30 династии с кратки бележки за историческите събития и хронологията на царуването им.
Сведения за историята на Египет се съдържат и в труда на друг античен автор Диодор Сицилийски. Както и Херодот, Дио-дор също посетил Египет, но нямал възможност да събере точни и важни сведения за обширния си труд "Историческа библиотека". Въпреки това, трудът на Диодор има важно значение, тъй като съдържа заемки от други по-ранни автори, чиито произведения не са запазени.
Диодор дава интересни сведения за природните условия. Той разказва за опита на фараона Нехо (XXVI династия) да свърже Нил с Червено море. Голямо внимание е отделено на ад-министративно-управленческия живот, законодателството и на много други въпроси, най-вече от т. нар. предперсийска епоха и от времето на персийското владичество в Египет. В труда на Диодор са отразени и много други въпроси - животът на населението, робството, златните мини в Нубия, стопанският живот и животът в други области и др. Диодор дава висока оценка на древноегипетската култура и изтъква влиянието й върху целия античен свят.
Важно значение като извор за древния Египет има ис-торико-географският труд на Страбон (64 г. пр. н.е.-19 г). Сведенията на Страбон се отнасят главно до природата и населението на страната, описание на разливите на Нил, стопанския живот и др. Страбон изтъква ролята на иригационните системи за развитието на земеделието и отделя голямо внимание на Фа-юмския оазис. В съчинението на Страбон има важни сведения и за древноегипетската култура.
От по-късните антични автори е известен трактатът на
Плугарх "За Изида и Озирис", където е описан най-известният в древния Египет мит за божествените сили на природата, олицетворявани чрез двойката богове Изида и Озирис.
Хроноловия и периодизация. Хронологията на древноегипетската история, както и на другите древноизточни и антични държави, е установявана по много причини трудно и продължително в протежение на много десетилетия през XIX и XX в. В древния Египет нямало постоянна система на летоброене, по която да се документират събития в писмените текстове, Летоброенето се водело практически по годините на царуването на отделните фараони
Липсата на единна система за летоброене не попречила да се развие египетски календар, който почивал на астрономически наблюдения и познания. Египетската гражданска година имала 365 дни. Тя изоставала на всеки 4 години от астрономическата с 1 ден, като разликата се изравнявала отново след 1460 години. Тази особеност била известна на образованите среди в храмовете, но не бил въведен принцип за корекция. В такива моменти изгревът на Сириус съвпадал на географската ширина на Мемфис със слънцестоянето. Има запазени писмени сведения за празнуването на този астрономически момент.
Запазени са и различни други сведения по отбелязани календарни данни, които също са позволили да се уточнят редица особености на древноегипетската хронология. Срещат се и сведения, които отразяват астрономически явления, чието време се установява днес със съвременни научни принципи.За уточняване на египетската хронология са използвани и различни други данни за синхронизъм на събития, отразени в различни документи, включително и от други страни. Чрез използването на всички възможни древноегипетски писмени източници, сведенията на Манетон и други антични източници и чрез различни научни методи и подходи хронологията на историята на древния Египет е възстановена сравнително задоволително за някои периоди от време и по-слабо за други.