В основата на периодизацията на древноегипетската история се използва трудът на Манетон. Според не малко автори, периодизацията на историята на Египет, която се използва в съвременната историческа литература, е условна в много отношения. Манетон разделил всички фараони, на които установил имената и последователността на царуване в 30 династии.
В по-широк план в съвременната литература се срещат още 3 други династии. Обикновено се смята, че XXVII династия била на Ахеменидита, които завладяли Египет. Като персийска се смята и XXXI династия, тъй като след едно не много продължително прекъсване персите установили отново властта си в Египет. След това са прибавени още две династии - една от времето на завоеванието на Египет от Александър III Македонски и управлението му при неговите малолетни наследници и династията на Птолемеите от времето на елинизма.
Манетон установил 30-те египетски династии не по крьв-нородствен признак, както е съвременното разбиране в този смисъл, а по свои принципи - териториални, по местности и градове, от които произхождали, по периоди и т.н. Целият списък на фараоните бил разделен на 3 условни десетици (гр. декади) -първа от I до XI, втора от XII до XIX и трета от XX до XXXI. По периодизацията на Манетон германският египтолог от XIX в. Лепсиус разделил египетската история на 3 царстеа: Старо, Средно и Ново. На тази основа египетската история се пери-одизира понастоящем в литературата най-често по следния начин:
1) Додинастичен период. Той обхваща времето преди формирането на първите династии, т.е. времето преди възникването на държавен живот и образуването на египетската държава. Този период не се изучава в университетската програма по стара история. Същността на процесите за онова време са в обсега на праисторията на Египет, тъй като по същество са пряко свързани с т. нар. праисторически епохи.
2) Архаичен период. Този период обхваща време от няколко столетия в края на IV и началото на III хил. пр. н.е., когато в Египет започнали и напреднали държавно-образувателни процеси. Прието е да се смята обикновено, че това било времето на възникването и обособяването на отделните номи, но страната все още не била обединена в единна и централизирана държавна организация.
3) Старо царство. То обхваща времето на първото обединение на Египет в единна държавна организация, управлявана от фараоните от III до VI династия.
4) Първи междинен период - епоха на разпадане на египетската държава на отделни номи. Това време съвпада с управлението на фараони от VII до X династии.
5) Средно царство. Средното царство е време на второ поредно обединение на всички египетски номи в единна централизирана държавна организация, управлявана от фараоните от X! и XII династия.
6) Втори междинен период. През това време Египет престанал да бъде единна държава. Като самостоятелна държава съществували само част от южните територии, чиито номи били обединени около столицата Тива. В северните райони на Делтата и прилежащите й области се установили т. нар. хиксоси, дошли от североизток от Азия, които образували своя държава за около 150 години. Този период обхваща времето на управлението на фараоните от XIII до XVII династия, като тези от XV и XVI се водят обикновено като хиксоски, свързани с държавата на хиксосите.
7) Ново царство. Новото царство се образувало след прогонването на хиксосите от територията на страната и нейното ново обединение в единна централизирана държавна организация. То обхваща управлението на фараоните от XVIII до XX династия.
8) Късен Египет. Той обхваща времето след разпадането на Новото царство до завладяването на Египет от древна Персия през 526 г. пр. н.е. Независимо, че персийската власт отслабнала и била отхвърлена за известно време, обикновено се приема, че до гръко-македонското завоевание Египет загубил самостоятелното си съществуване и бил последователно под властта на други политически формации и сили, като през 30 г. пр. н.е. влязъл в пределите на римската държава.
33
3 Древен Изток
Възникване на египетската държава. Съвременните знания за най-ранните форми на организиран и държавен живот в Египет са непълни поради липса на достатъчно сигурни източници. Приема се, че те се появяват и развиват в последните столетия на т, нар, додинастичен период през втората половина на IV хил. пр. н.е. Естеството на природо-географските условия наложило населението по долината на Нил да осъзнае твърде рано необходимостта от организиран начин на живот. Прокопа-ването и поддържането на примитивните напоителни съоръжения, без които земеделието и животът по онова време били практически невъзможни, довели до необходимостта от обединяване на усилията на много хора.