Селищата и прилежащите им територии се обособили като своеобразни общини (наричани обикновено водоземлени), сред чиито функции първостепенно значение имало осигуряването на вода за напояване. Грула съседни общини се приобщавали постепенно на тази основа в по-голямо единство и така възникнали малки териториални обединения, които гърците нарекли номи. В додинастичния период в Египет се оформили 42 нома. Момите в Египет се приемат като най-ранни форми на държавен живот.
От дълбока древност в Египет нямало единство между юга и севера и страната се деляла на две самостоятелно обособени и различни в много отношения области - Южен (Горен) и Северен (Долен) Египет. Това деление довело и до противопоставяне на номите. В края на додинастичния и в началото на архаичния период започнало оформянето на по-големи обединения на номи от отделните територии. Формите и пътищата на тези обединения били твърде различни. Те се съпровождали с постоянни и продължителни военни конфликти.
Някои оттези обединения просъществували кратко време, а други се запазили по-дълго. Постепенно се образували обединения. които обхващали целите райони на Южен или Северен
Египет. Техните ръководители носят в малкото запазени надписи и текстове от онова време гръмките претенциозни титли "Владетел на Горен (съответно Долен) Египет” или на "Двете страни" след успешни войни с другите територии и налагане на хегемония върху част от тях. Архаичният период бил време на обособяване и развитие на малки и по-големи номови обединения. През тази епоха започнали и процесите на обединяване на всички номи и територии по долината на Нил.
Обединяването на номите и превръщанито на Египет в единна държава с централизирано управление е познато слабо поради липса на необходимите източници. То се извършило във време, което не може да се датира с приблизителна точност, поради което начална дата на египетската държава е твърде условно понятие. Обикновено се приема, че обединението на Египет и образуването на единна египетска държава се осъществило през последните две столетия на IV хип. пр. н.е. В литературата се срещат дати в широки граници от 3 200 до 3 000 г. пр. н.е.
Херодот и Диодор съобщават, че пръв обединил двете части на Египет Менес, Манетон също съобщава, че Менес бил основател на I династия и с него започва историята на египетската държава, Има предположения, че преди това обединение имало друго, което не било трайно. Началото на списъка на фараоните в древния летопис от т. нар. Палермски камък е повредено и името на първия фараон остава неизвестно
В някои от ранните текстове, отнасящи се за тази епоха, името на Менес се споменава редом с името на фараон Нармер и много изследователи предполагат, че двете имена са на едно лице, а други не приемат това предположение. Четенето на египетските имена в литературата се среща в различни форми -Нармер, Нермер, Менес, Мене, Мина. (В литературата има голямо многообразие на разночетене на египетските имена на фараони, лични и други имена В намерените и проучени текстове по много причини - главно разночртения според възприети принципи в различните научни школи, наложени корекции, Варианти според отделни текстове и др.). Според египетската историческа традиция, приета и от античните гърци, Нармер (или
Менес) основал в началото на Делтата и град-столица, наречен в някои от текстовете "Бялата стена“, известен по-късно с името Мемфис.
Египетската държава била първоначално примитивен съюз на номи и родово-племенни етиоси. Обединението на Северен (Долен) и Южен (Горен) Египет поставило началото на дуа-листичния характер на държавата. Различията между двете територии и противопоставянето им в една или друга степен продължили през следващите исторически епохи. Тези противоречия се обуславяли от много причини, сред които важна роля имали различията на етническа и религиозна основа и др., водещи до традиционен сепаратизъм и съпротива срещу централната власт.
Обединението на обширни територии с многообразно население в единна държава се оказало важен фактор за по-нататъшното културно-историческо развитие в този район, Властта и управленческите институции се формирали бавно в продължение на дълги периоди от време. Сведенията за тези процеси са твърде оскъдни, Фараоните от първите две династии имали за главна задача поддържането и укрепването на създаденото териториално обединение,