Ранната история на египетската държава е изпълнена с продължителни и остри борби. Важна роля в тези борби играели ръководителите на северните номи. Те използвали често като съюзници някои либийски и азиатски племена. В края на управлението на 1 династия обединената египетска държава отслабнала в резултат на продължителните сепарастични борби.
Много въпроси от политическата история от онова време остават неизвестни. Редица данни дават основание да се приема, че югът наложил хегемония. Според Манетон първите две династии били по произход от градТинис, разположен в Горен (Южен) Египет. На тази основа се приема, че основната историческа роля на фараоните от II династия било преодоляването на противоречията между юга и севера и възстановяването на единството на обединената египетска държава. Това станало вероятно с цената на твърде много убити противници от севера, за което споменават някои от текстовете от онова време. При първите две династии в Египет се оформили и първоначалните управ-ленчески структури и функции, свързани пряко с властта и силата на тогавашните фараони.
Старо царство. Укрепването на обединението на обширните номи и територии в Египет при II династия създало постепенно предпоставки за превръщането на страната в централизирана монархическа държава. Този процес завършил отчетливо при управлението на фараоните от края на II и началото на III династия. С управлението на III династия се сложило началото на т.нар. Старо царство. То просъществувало около 4 столетия -приблизително от 2780 до 2400 г. пр. н.е.
Първият период от историята на Старото царство при управлението на фараоните от III и IV династия се определя обикновено като време на военно-политическо могъщество и превръщане на страната в централизирана източна деспотия със силна монархична власт. Властта на фараоните при V и VI династия отслабнала и започнал упадък на египетската държава, която постепенно се децентрализирала. Сепарастачните тенденции се засилили и след V! династия страната се разпаднала на отделни области и номи, управлявани от самостоятелни владетели и управници,
Политическата история на Старото царство се отличава с две главни особености - непрекъснати войни със съседните страни и народи и оформяне и развитие на управленческата власт.
Египет по време на III и IV династия Според някои изследователи отделянето иа III династия по труда на Манетон е условно, тъй като е свързано с процесите на завършването на централизацията на управлението на страната и властта на фараоните. Хронологията на историята на Египет от времето на Старото царство не е проучена и установена окончателно. Срещат се все още твърде много неуточнени дати ровки и многообразни хипотетични предположения. Различните изследователи приемат, че III династия управлявала Египет от 55 до 68 години. Хронологическото разположение на династията във времето е обикновено между началото на XXVIII и средата на XXVI] в. пр. н.е.
Началото на III династия се свьрзва с името на Небка, за когото няма сигурни сведения. Той бил наследен от брат си Джо-сер. Двамата били синове на последния фараон от II династия. Като начало на управление на династията се приема най-често времето 2778-2723 г. пр. н.е. Джосер управлявал приблизително 20 години около средата на XXVIII в. пр. н.е.
Военно-завоевателната политика на Египет към съседните страни и народи започнала още по време на фараоните от първите две династи от архаичната епоха, наричана също и време на Ранно царство. Джосер продължил тази линия и водил активна завоевателна дейност. Той воювал в Нубия и се предполага, че бил първият египетски фараон, проникнал до праговете на Нил, вероятно чак до втория, който се намирал в Нубия.
Приема се, че Джосер сложил началото на доктрина за по-голямо военно внимание на юг към Нубия, отколкото в другите посоки. Той определил за пръв път южната граница на страната край първия праг на река Нил. От онова време този район останал традиционна граница между Египет и Нубия.
Военната политика на юг към Нубия останала постоянна почти през цялата позната история на Египет от следващите епохи. Вероятно тя се определяла от интересите на Египет и естеството на условията в съседните страни. Джосер воювал и е Си-найския полуостров, който бил източник на медни руди и други природни суровини. Съпротивата в Синай била практически много слаба и египтяните нямали сериозни промлеми за хегемонията си по тези места.