С Джосер се свързва и укрепването на столицата и обособяването на висша управленческа длъжност като пръв помощник на фараона, наподобяваща своеобразен "пръв министър" и интерпретирана различно в литературата.
На Джосер принадлежи първата построена голяма пирамида в Египет - при Сакара, стъпаловидна на 6 етажа със страни 125 х 115 метра и с височина първоначално 61 метра, а понастоящем около 57 метра. Има предположение, че пирамидата била започната от брат му Небка. Тя е и първата пирамида, изградена от каменни блокове. За разлика от почти всички следващи пирамиди, които били гробници само на едно лице от владетелите s Египет, пирамидата на Джосер била семейна гробница. В нея са намерени 11 погребални камери и погребения на почти всичките му жени и деца. Погребалната камера на самия фараон не била в пирамидата, а много под нея на дълбочина около 27-28 метра.
Историята на III династия е сравнително малко позната поради липса на източници. Знаят се имената на останалите фараони, макар че в някои случаи се считат за несигурни - Сехемет, Хаба, Хуни.
Отделянето на IV династия от III е условно. За основател на IV династия се приема фараонът Снофру (Снефру), който бил страничен син на последния фараон от III династия Хуни. Снофру получил властта поради смъртта на престолонаследника и брак с дъщерята на фараона. Вътрешните династични бракове на деца на фараоните, родени от различни майки, станали от времето на Старото царство принцип за наследяване на царската власт при много от следващите династии в Египет.
Хронологията на IV династия също е предмет на твърде много неизяснени въпроси. Продължителността на нейното управление се приема от 110 до 160 години във времето най-често от 2723-2563 г. пр. н.е. Срещат се и дати до 2575-2465 г. пр. н.е.
В летописа от Палермския къмък за Снофру е отразено, че воювал успешно в Нубия и Либия. Други източници посочват военно проникване на Снофру в Синайския полуостров, с което се сложило началото на трайно владеенето на тази територия от Египет. На барелеф по скалите в дефилето на река Вади-Магха-ра Снофру е изобразен в тържествена поза на победител и наречен в надписите "победител на чуждите страни",
В текстовете от онова време се споменава, Че при войната на Снофру на юг в Нубия били пленени около 7 000 нубийци и били отведени като плячка около 200 000 глави добитък, като тази цифра вероятно е силно преувеличена. Резултатите от войната с Либия били “по-скромни" - около 1100 пленници и различен брой стада животни
Не е известно със сигурност колко време Снофру е управлявал Египет. В литературата се срещат предположения за 24, 28,35 години и др. Той е първият египетски владетел, който е известен и стри пирамиди, разположени край Ме дум и Дахшур, разположен на около 45 км на север от Медум и на юг от Мем-фис край Сакара. Пирамидата при Медум била продължение на започната от баща му Хуни, а тези при Дахшур били негово дело.
Край скалите при Вади-Магхара е запазен победен релеф и на фараона Хуфу, син на Снофру, наречен от древногръцките историци Хеопс. Сведения за конкретните особености на управлението на Хуфу практически няма. Приема се, че царувал около 23 години в началото на XXVII в, пр, н.е, С неговото име се свързва най-голямата пирамида в Египет, строителството на която е описано от Херодот.
Редът на фараоните от тази династия не е много сигурен според наличните източници. Не се знае точно какво е било политическото наследяване на Хуфу, Приема се, че Дидуфра бил втори син на Хуфу и вероятно узурпирал властта. Дидуфра бил убит от Хафра (Хефрен), който се приема като друг от по-младите синове на Хуфу.
Последователността на фараоните по списъка от Мане-тон и по други данни не е сигурна. Отделни изследователи приемат по едни данни след Хафра фараоните Менкаура и Шепсес-каф, докато според други сведения след Хафра царували Дже-дефхор, Бауфра и тогава идвал редът на Менкаура и Шепсескаф, като много често се издига и тезата за едновременното управление на някои от тези фараони по ред причини, включително и поради борба за власт. Името на Менкаура е известно по Ма-нетон и според гръко-римската историческа традиция като Мик-рен или Микерин.
Египетската държава укрепнала много при управлението на фараоните от III и IV династия. Фараоните, аристокрацията около тях и висшите жречески слоеве се обогатили от постоянните успешни завоевателни войни, както и за сметка на населението в страната. По гробниците от тази епоха има множество текстове и изображения, които отразяват нарастващата икономическа мощ на фараоните и аристокрацията.