Властта на фараоните нараснала значително при IV династия и по времето на Хуфу очевидно стигнала най-голяма сила за периода на Старото царство. Могъществото на фараоните от tV династия продължило няколко десетилетия. Обикновено се приема, че външен израз на състоянието на държавата като централизирана източна деспотия и на могъществото на личната властна фараоните са пирамидите, останали от времето на III и (V династия край Сакара и Гизе близо до столицата Мемфис.
Египет по Време на V и VI династия. Според гръцките историци Херодот и Диодор фараоните от IV династия угнетявали народа със строителството на пирамидите, поради което той въстанал. С тази събития се свързва идването на власт на фараоните от V династия. Обикновено се приема, че висшето жречество на бог Ра, чиито култ бил изключително голям вече по онова време, използвало създалата се обстановка и завзело властта.
Пета династия управлявала страната около 140 години, между 2563-2413 г. пр. н.е. Срещат се и много други датироаки, като например 2465-2326 г. пр. н.е., или дори се определя времетраене от 157 години от 2504 до 2347 г. пр. н.е. и др,
Основател на V династия бил фараонът Усер(а?)каф, който се приема за син на първожреца на бог Ра. Новият фараон бил обявен за син на самия бог Ра. С този акт в историята на древния Египет започнала политика на пряко обожествяване на фараоните, обявявани за синове на различни богове
Фараоните от V династия продължили и засилили военно-завоевателната политика на Египет към съседните страни. Край скалите на Вади-Магхара има запазени релефи, които изобразяват военните победи на фараона Сахура, приемник на Усеркаф, в Синайския полуостров. Сахура воювал и срещу Либия. За войни срещу Синай и Либия на по-късните фараони от тази династия Неусера, Менкаухор, Джедкара и др, свидетелстват различни източници
Последен фараон от V династия бил Унис, който царувал около 20 години. За него и за много от фараоните от тази династия няма запазени сигурни сведения. При строежа на неговата пирамида започнали да изписват по вътрешните стени на гробната камера многообразни религиозни текстове, известни понастоящем като “Текстове на (от) пирамидите". Тази практика продължила и при следващите фараони от VI династия. Много от тези текстове били пренасяни и интерпретирани и в гробниците на аристокрацията от онова време.
Не е известно по какви причини и как е станала смяната на V с VI династия. Най-често се приема, че тази династия била на власт около 160 години от около 2423 до 2263 г. пр. н.е., но се срещат и твърдения за 130,170 години и други дати, разположени от 2347 до 2155 г. пр. н.е.
фараоните от VI династия продължили същата военно-завоевателна политика. Дейността на някои от фараоните от тази династия е отразена в много източници - различни текстове, автобиографии на велможи, изображения с надписи край Вади-Магхара и до. Сведения за първите фараони от тази династия Тети и Усеркара практически липсват. Фараонът Пепи (Пиопи) I воювал в Синай, Палестина и в Нубия, където проникнал до втория праг на река Нил. При неговия приемник Меренра I северната част на Нубия била присъединена към египетската държава. След него фараонът Пепи (Пиопи) II отново воювал в Нубия. Този фараон организирал търговска експедиция далеч на юг в страната Пунт. Освен с войни, фараоните от VI династия са известни и с голямото строителство на храмове на различни богове по целия Египет
В края на управлението на Пепи (Пиопи) II започнал упадъкът на египетската държава от времето на Старото царство. При следващите фараони в края на тази династия Меренра II и царица Нейтикерт (известна и като Нитокрис) централната власт отслабнала, засилили се противоречията в страната и стремежите за обособяване на отделни територии. Фараоните загубили властта и контрола над отделни области и държавата се разпаднала на по-малки организационно-управленчески общности. С това състояние се сложил край на Старото царство и в историята на Египет започнал т. нар. първи междинен период.
По време на Старото царство Египет се превърнал е силна и добре уредена държава. При управлението на III и IV династия египетските фараони станали вече пълни собственици на всичко в пределите на държавата, както на природните и стопанските ресурси, така и господари над хората, като разполагали с техния живот, труд и др. Постепенно бил изграден държав-ноадминистративен апарат, чрез който се управлявала цялата страна. Висшите длъжности около формиращото се т. нар. централно управление се заемали от родовите среди около фараона. Централното и местното управление наложили създаването на огромен по количество административен апарат от лица с различни длъжности и функции - различни сановници, писари, надзиратели и много други.