Средно царство. След като съществувала около пет столетия, силната египетска държава започнала да се разпада и властта на фараоните отслабнала. Децентрализацията на властта и разпадането на обединението на номите по територията на древния Египет в една държава продължили няколко столетия. Тези процеси се отразили неблагоприятно върху много страни от живота по онова време
Липсата на единна и сипна централна власт довела до невъзможност да се поддържа в ред наличието на единна система за напояване на обработваемите земи и да се регулират годишните разливи на река Нил. Не било възможно и по-нататъшно прокопаване на големи напоителни съоръжения за задоволяване на нуждите на териториите, които били по-отдалечени от реката поради острите противоречия както между отделните номи, така и между отделните големи средища и центрове по места.
Това обстоятелство имало тежки последици за египетското общество - една значителна част от бедните и средните маси била обречена на лишения и гладуване. Наред с това намалели и възможностите за обогатяване на египетската аристокрация. Политическата раздробеност на страната не можела да осигурява приток на роби и различни други материални блага по пътя на военното ограбване на съседните народи.
По време на т. нар. междинен период при разпадналата се египетска държава отделните номи се намирали в различно положение. Някои от тях просъществували в относителна стабилност и наложили хегемонията си над съседни територии, като създали по-малки обединения. Номите нямали възможност да организират военни експедиции към съседните страни и най-често воювали помежду си. Това още повече влошавало икономическите им устои, тъй като те взаимно се разорявали,
Създалата се обстановка в Египет налагала разпокъса-ността на страната да се преодолее. Необходимостта от възстановяване на единството на страната се налагало от острите нужди на стопанския живот, от проблемите с осигуряването на необходимите условия за живот на населението и възможности за натрупване на повече блага от отделните съсловия на египетското общество.
Според Манетон VII династия обхващала 70 фараона от Мемфис, които царували 70 дни. Следващата VIII династия се определя също като Мемфиска. Тя била съставена от 27 фараона, които царували 146 години. Тези твърдения не могат да се приемат като достоверни.
През XXII в. пр. н.е. се появила тенденцията към ново цялостно обединение на страната в единна държава. Най-силно обособените области в Египет започнали политика на обединение. Създалата се нова политическа обстановка била пряко свързана и с традиционното противопоставяне на двете основни територии на страната - Долен и Горен Египет. Център на обединителните тенденции в Долен Египет бил град Хераклеополис, който бил разположен в края на долината преди началото на Делтата на реката, а на юг - град Тива. Двата града се намирали на важно стратегическо местоположение и успели да създадат значителни обединения на съседните номи и територии.
Пръв започнал борбата за обединение на целия Египет град Хераклеополис. Неговите управници, които провеждали тази политика, се определят като фараони от т. нар. IX и X Херак-леополска династия. При фараона Хети III (или IV) Хераклеополис обединил твърде много от териториите на север и започнал продължителна и тежка борба с Тива.
Хераклеополските фараони не успели да обединят целия Египет и постепенно Тива започнала да получава превес в тази дейност. Тиванските управници събрали много поддръжници и съюзници от юга на страната. Според някои документи много голямо значение имала поддръжката им от владетелите на град Коптос.
Към 2165 г. пр. н.е. номархът на Тива Иниотеф успял постепенно да обедини юга на страната и като използвал богатите ресурси на Нубия, се насочил на север. С името на Иниотеф се свързва началото на XI Тиванска династия, макар, че според някои сведения в началото на династията стоял легендарен фараон Ментухотел, но данните в тази насока не са сигурни.
За окончателен обединител на Египет отново в една цялостна държава, управлявана от един владетел, се приема практически Ментухотеп I (2060 - 2015 г. пр. н.е.), четвърти представител на XI Тиванска династия. Ментухотеп I се смята създател на т. нар. Средно египетско царство.