Средното царство просъществувало около три столетия. Това време се определя обикновено като по-висок етап в общо-№ историческо развитие на древния Египет. От тази епоха са запазени множество текстове и различни материални предмети И произведения на изкуствата. Наличните извори разкриват увеличените технически възможности на тогавашното население -Средства за производство, земеделска техника, инструменти и много други вещи.
Обединението на страната дало силен тласък на развитието на земеделието. Извършени били големи по мащаби за онова време дейности, свързани с напояването, като нови канали и др. Създадено било огромно водохранилище при фаюмския оазис, Съединено с река Нил с дълъг канал, като движението на водата се регулирала според нуждите в двете посоки. Прогресът в земеделието бил свързан и с появата на нов тип по-гопеми стопанства с използване на роби като работна ръка.
Значителен напредък се осъществил и при заниманията с животновъдство и с други стопански дейности. През тази епоха египтяните започнали да произвеждат стъкло. Те усъвършенствали и разширили заниманията с добиване на метали, с металообработване, с обработване на дърво и камък, с производство на Тъкани, керамика и с много други занаяти. Разширил се и търговският обмен.
Египтяните търгували със съседните страни като Нубия, Сирия, финикия и др. сггкъдето внасяли дърво, кожи, роби, суровини и др., а изнасяли различни занятчийски и други произведения. Някои археологически находки доказват контакти и с из-Точносредиземноморските центрове от онова време като о-в Крит и др. В района на Фаюм са намерени гръцки вази от т. нар.
тип "камарес", а на о-а Крит са открити египетски предмети.
През епохата на Средното царство били осъществени широки строителни дейности. 8 Тива бил издигнат голям храм на бог Амон. Храмове били построени и на много други места - сравнително добре запазен храм от онова време се намира край сегашното селище Дейр ел-Бахри. Дворецът на фараона Сенусерт III при Хавара намерил отзвук в гръцките легенди и предания.
В началото на Средното царство вътрешнополитическата обстановка в страната била изключително сложна и несигурна за фараоните от XI Тиванска династия. По всяка вероятност първите фараоните имали много противници и провеждали политиката си с големи усилия. 8 един надпис от времето на Мен-тухотеп I се посочва, че той оковал в окови водачите на двете страни. Различните източници от онова време са твърде оскъдни и ненадеждни, поради което събитията от времето на XI династия са малко известни.
След Ментухотеп I в Египет за около 15 години царували Ментухотвп II и III, след което властта на XI династия била прекратена. Основната дейност на фараоните от тази династия било възстановяването на единната египетска държава и поставянето на ново начало на централизация на властта.
Няма достатъчно източници за осветляване на обстоятелствата при прехода на властта от XI към XII династия. В научната литература се срещат различни предположения. Мнозина изследователи смятат, че вероятно е бил извършен преврат и властта била поета от други среди. Като известно основание за това обикновено се приема анализът на тронните имена на фараоните от двете династии
При Ментухотепите теофорно се среща името на бог Мон-ту, почитан като основен в новата столица Тива и градовете край нея, В името на първия фараон от новата ХИ династия Аменем-хет, срещано при още няколко фараона, се използва теофорно името на бог Амон, който започнал постепенно да се налага като основно почитано божество в Тива и в целия Египет от онова време. Очевидно е, че двете династии били свързани с различни жречески среди, а заедно с тях и с различни аристократически прослойки.
Мнозина изследователи приемат също основателя на XII Тиванска династия Аменемхет I (2000 -1970 г. пр. н.е.) и като "пръв министър" при последните Ментухотепи, който извършил преврат или завзел властта при вероятна липса на наследници или узурпирал властта при други обстоятелства. В “Пророчество на Не-ферти" са запазени сведения за тези събития, които разкриват борбата на Аменемхет I за алает с други съперници като някой си Сегерсенти и др.
Политиката на Аменемхет I била насочена предимно към заздравяване на единството на страната и нейното управление, Той се занимавал главно с вътрешнополитически въпроси поради все още острите противоречия между върхушката на жреческите и аристократическите среди след обединението на страната. За да завземе властта, вероятно с,е опирал на някои среди от т. нар. провинциална по отношение на Тива аристокрация.