Ако се приеме буквално античната традиция, терминът "древен Изток “има определено географско съдържание. Той се отнася за историческото развитие на много народи, живели в страни, разположени на изток от Гърция и Рим. Едновременно с това, терминът "древен Изток" има значение и като хронологически етап в общоисторическия процес. Чрез него се обхващат най-старите цивилизации, които хронологически и духовно предхождали гръко-римския свят.
От друга страна, чрез понятието "древен Изток" се осмисля определена степен на качествено ниво на развитие на древните цивилизации. Степенното различие се отнася преди всичко до нивото на обществено развитие, държавност, културно-исторически постижения и ред други особености, съпоставени с т. нар. античен гръко-римски свят.
Древният изток се отнася за обширни територии в пределите на два континента - Азия и Африка. В този смисъл научната литература налага две възприятия. От една страна, под Изток най-често се разбират прилежащите на Източното Средиземноморие територии от Африка и Предна Азия. От друга страна, границите на този свят се възприемат в доста по-широки измерения - на север до 42° северна ширина, на юг до зоната на тропика на Рака, а от изток до запад от Тихия до Атлантическия океан (ако се вземе предвид финикийско-картагенската експанзия до Гибралтар и Пиренейския полуостров). При този подход обществата от Индия и Китай и ред други общества от Средна Азия с типологическо сходство на развитие се определят като древ-ноизточни.
Както и да се възприема в териториален план, древноиз-точниятсвят не заемал целия този географски ареал. Той обхващал предимно поречията на големите реки и някои други райони, където имало по-благоприятни условия за живот
В Североизточна Африка най-рано възникнала египетската цивилизация по долното и средното поречие на река Нил. Тя обхванала също и територията на съвременните държави Либия, Судан, Етиопия, Сомалия, Тунис и др. Друг подобен самостоятелно обособен културно-исторически район било източно-средиземноморското крайбрежие, където се намирали древните страни Сирия, финикия, Палестина, Юдея и др. В пределите на тези страни в различно време възникнали и се развили множество малки и по-големи обществени и раннодържавни организации, отличаващи се със значителни културни постижения.
Друга, много важна географска зона, където се развили ранноцивилизационни процеси, била Месопотамия (или още Междуречие, Двуречие), разположена в поречията на двете големи предноазиатски реки Тигър и Ефрат. За няколко хиляди години в Месопотамия се обособили множество общества и държави с високи културни постижения Цялостното състояние на общественото развитие, ма държавния живот и културата в Месопотамия е наложило този район да се определя в научната литература като един от най-големите ранни центрове в историческото развитие на познатия свят.
Мала Азия се разглежда на фона на древноизточната история най-често като самостоятелно обособен район. От друга страна в научната литература се срещат и твърдения, че обществата и културата на малоазийските народи, колкото и да били самобитни, не могат да се разглеждат изолирано от общите културно-исторически процеси в източносредиземноморските страни и в Месопотамия.
Подобно определение може да се даде и за страните, разположени на изток от Месопотамия. В Елам, на Иранското плато и другаде възникнали и се обособили в ранно време множество общества и държави, като около средата на I хил. лр. н.е. Персия обхванала териториално целия познат древноизточен свят. Средноазиатските страни и земите от Кавказко-Каспийския район са обект по-скоро само на научни изследвания и не се разглеждат в университетските програми у нас.
Като древноизточни се определят в науката и големите ранни цивилизации по поречията на реките Инд и Ганг в Индия и в някои райони на Китай, независимо че общите им типологи-чески особености са твърде различни в сравнение с източносре-диземноморския регион. Тези страни също не са предмет на изучаване в общия курс по история на стария свят.
Възникването и развитието на най-ранните общества и култури в тези географски райони се обяснява до голяма степен с влиянието на природо-географските условия върху историческия процес. Взаимодействието на древните общества с конкретната географска обстановка имало изключително важно значение по онова време.