Едновременно с това Аменемхет I предприел енергични действия за ограничаване на властта на номарсите, която била нараснала значително в предходния период поради естеството на политическата обстановка и липсата на силна централна власт. Освен това фараонът отделил внимание и на много други въпроси като определяне на границите между номите, променяни в предходния период при борбите между тях. На много места водил тежка борба и сменял номовата и провинциалната админстра-ция с оглед да отстрани противниците си и да постави доверени и верни лица.
При управлението на Аменемхет I започнало усвояването на района на Фаюмския оазис, който се намирал на запад от поречието на Нил и бил свързан с реката с голям канал. Издигането и развитието на Фаюмския район било свързано с подобряване на иригационните връзки, развитие на земеделието и голяма строителна дейност по тези места. Развитието на фаюмския оазис станало от този момент основна грижа и на следващите фараони от XII династия.
В тази връзка дори Аменемхет I пренесъл столицата си от Тива по тези места, откъдето по-лесно можел да управлява страната. Мястото на тази столица, наречена Ити-Тауи, не е намерено досега. Знае се, че била разположена на около 30 км южно от
Мемфис. При XII династия Тива се превърнала предимно в религиозна столица. Аменемхет I отделил внимание и на укрепване на границите на Египет. Той възстановил постепенно и воен-нозавоевателната политика на Египет от предходните епохи към Нубия. Финикия и Сирия.
При царуването на Аменемхет I е известно, че започнало налагането на култа на бог Амон. В Тива бил издигнат голям храм на Амон, в които била поставена статуя на фараона от розов асуански гранит. Много голямо значение получил и култът към бог Себек, почитан зооморфно като крокодил, тъй като този култ бил много тясно свързан с района около Фаюмския оазис. Аменемхет I реставрирал и големия храм на бог Пта в Мемфис. От този фараон е останало и поучение към неговия син Сенусерт, чиито текст съдържа важни сведения за много въпроси от действителността в Египет по онова време.
Управлението на Аменемхет 1 било прекратено от заговор заговорниците успели само да убият фараона, но не се задържали на власт. Преди това на двадесетата година от царуването си Аменемхет I обявил сина си Сенусерт за съфараон и управлявал заедно с него. Сенусерт бил по време на заговора с войски на либийската граница и с тяхна помощ отстранил заговорниците и запазил властта си като фараон. Аменемхет I бил погребан според установената традиция от времето на Старото царство в пирамида. Тя има квадратна основа със страни около 105 метра и височина около 15 метра.
Сенусерт I (1970 -1936 г. лр. н.е.) продължил успешно укрепването на египетската държава. Той успял да ликвидира противоречията и сепаратистичните тенденции в страната. Редица документи показват, че имал абсолютна власт в целия Египет. Положил много усилия за стопанското укрепване на страната. При неговото управление напреднало усвояването на териториите около фаюмския оазис. Някои текстове показват, че фараонът се стремял да снабдява страната с полезни изкопаеми и различни минерални ресурси.
Укрепването на египетската държава дало възможност на Сенусерт I да започне активна военно-завоевателна политика, вниманието на фараона било насочено най-напред на юг към териториите, наричани Нубия, Куш и др. Египетските войски достигнали до третия праг на Нил и завладели златните рудници. Походът на фараона е описан в автобиографията на един от южните номарси и а други документи. Впоследствие фараонът предприел и други военни действия на юг. Политиката на юг довела до промяна на административната структура и управлението на Южен Египет. Запазени са сведения за войни на Сенусерт I и в Синай.
Външната политика на Сенусерт I е засвидетелствана и с активна дипломатическа дейност. Египетската държава поддържала връзки и контакти с много страни от Предния Изток и развивала също и постоянна търговия с различни стоки. По онова време било сложено начало на активни търговски връзки със страните от Източното Средиземноморие, като остров Крит, някои други острови и вероятно територии от Мала Азия,
Известное е, че в началото на царуването си Сенусерт I преустроил храма на бог Ра-Атум и възстановил соларните култове в древния религиозен център от времето на Старото царство Хелиополис. По-късно фараонът поставил в Хелиополис два огромни обелиска от гранит. Единият от тях е запазен на това място досега.