Сенусерт I определил приживе сина си Аменемхет за съ-фараон и осигурил приемствеността на властта. Пирамидата на фараона е построена край тази на баща му Аменемхет I и е силно разрушена.
Аменемхет II (1936-1902 г. пр. н.е.) поел египетската държава в състояние на голям стопански и политически разцвет. Той управлявал около три десетилетия без войни, тъй като Египет имал много сипни политически позиции в съседните страни и особено в Сирия. Финикия и Палестина. Спокойна била и обстановката с Нубия.
При Аменемхет II са засвидетелствани големи търговски и други контакти с много градове от тези страни, а праз тях и с райони на Северна Месопотамия. Засвидетелствани са и контакти с остров Крит. В Египет е намерена т. нар. минойска керамика. Известно е също, че при управлението на Аменемхет II Египет станал примамлива територия за проникване по пътя на вмиг-
49
4 Древен ИЗТОК
рацията на много лица от различни страни на Предна Азия.
Според Манетон Аменемхет II бил убит при дворцов заговор. Известна е пирамидата на този фараон, изградена от каменни блокове в Дахшур, недалеч от пирамидата на фараона Снофру от IV династия.
Приемник на Аменемхет II бил синът му Сенусерт II (1902-1887 г. пр. н.е.). За царуването на Сенусерт II няма запазени много писмени сведения. Известно е, че управлението му също било мирен период в историята на Египет, Фараонът бил зает предимно с вътрешни работи. Продължило усвояването на района на Фаюмския оазис, което практически било главната дейност е политиката на фараоните от ХИ династия. Сенусерт II нямал опозиция сред провинциалната аристокрация и поддържал добри отношения с управителите на номи.
Погребалната пирамидата на Сенусерт II се намира край селището Ел-Лахун. Тя е висока около 15 метра и представлява много по-малко строително съоръжение в сравнение с пирамидите от времето на Старото царство. Проучвана е археологически от Флиндерс Петри. Близо до нея е разкрито и селището на нейните строители с твърде много запазени предмети и различен инвентар (т. нар. Хотеп-Сенусерт - “Сенусерт е доволен", а понастоящем Кахун).
Приемник на Сенусерт II бил Сенусерт III (1887 - 1В50 г. пр. н.е.). При неговото управление засилването на египетската държава достигнало най-висока степен за времето на Средното царство. Най-напред фараонът предприел действия за укрепване на личната си власт и за ограничаване на властта на номовата аристокрация.
Управлението на Египет било преструктурирано. Страната била разделена на три района - север, юг и т. нар. "Глава на юг” в най-южната част на страната около о-в Елефантина и присъединените земи от Нубия, Управлението ка трите района било поверено на съвет от старейшини, подчинени на първия помощник ка фараона, т. нар. негов пръв министър
Сенусерт III предприел действия за укрепване на много страни от живота в Египет по оноза време. При неговото управление продължило усвояването и развитието на района около
|фаюмския оазис, фараонът насърчавал търговските връзки и обмена на стоки между нубийското население и египтяните на границата и в южните части на страната.
По време на Сенусерт III била извършена широка строителна дейност. Тя имала военен характер на юг и граждански и религиозен вътре в страната. В южните райони на Египет били построени редица военни укрепления, които служели като база I за военните проникаания към Нубия и за отбрана при нахлуване I на нубийските племена в Египет, В столицата Ити-Тауи, в нейно съседство, в Тива и в други градове били извършени различни строителни дейности.
Недалеч от Карнак Сенусерт 111 издигнал голям храм на древното таванско божество в този район Монту, Твърде много 1 строежи били свързани и с култа към Амон, който нараствал и придобил общоегипетски характер. Понастоящем са намерени различни статуи на фараона, които по онова време били разположени на много места в страната.
Като укрепил властта си и решип основните си вътрешнополитически задачи, Сенусерт III предприел активна завоевателна дейност. Войните на Сенусерт III били най-големи по мащаби и значение за целия период на Средното царство, фараонът водил 4 войни на юг в Нубия и завладял земите до втория праг на Нил. Известно е, че воювал успешно и на североизток в Палестина.
Сенусерт 111 бил погребан в най-голямата пирамида, построена в основния некропол на Средното царство край Дахшур. Тази пирамида е твърде разрушена понастоящем и ограбвана в миналото. Проучвана е от Жак дьо Морган в края на XIX век, Установено е, че страната й в основата била около 107 метра.