Постепенно "хиксосите” създали собствена държавна ор-
ганизация с център гр. Аварис в източната част на Делтата. Столицата на "хиксосите" Аварис се приема както като новооснован град около 1730 г. пр. н.е.. така и като пригоден за столица древен египетски град по онова време.
Египетската и античната историческа традиция отнасят управлението на '’хиксосите" като време на XV и XVI династия. Уподобяваното на "хиксоските" владетели на фараони по египетска традиция е твърде условно от съвременна научна гледна точка. Известни са със сигурност имената само на 5 "хиксоски1 царе.
Ново царство. Господството на "хиксосите” в Египет продължило около 150 години. През това време то предизвиквало различно отношение и реакция от останалите територии и държавни формации в Египет. Египетското население в района на Делтата било изцяло поробено в пределите на създадената хик-соска държава. Областите в северната част на долината на река Нил били в една или друга степен в зависимост и под хегемонията на хиксосите.
Самостоятелно продължило съществуването само на южните територии. Около Тива имало държавно обединение на група номи, което се смята като продължител на египетската държавна традиция. Част от другите южни номи, които били относително самостоятелни, гравитирали около Тива, макар че при липсата на силна държавна власт често имало и различни по характер и изява противоречия.
Политическите тенденции за проговане на хиксосите и за възстановяването отново на цялостта и единството на страната се засилили в Египет към началото на XVI в. пр. н.е. Последните фараони от XVII Тиванска династия предприели активна политика на борба с хиксосите и освобождаване на Египет. Известно е, че един от фараоните на XVII Тиванска династия Секененра дори загинал по време на тези воини
Борбата с хиксосите се активизирала особено много по време на управлението на Камесу, който бил последният фараон от XVII династия. Очевидно силите на малката Тиванска държава не били достатъчни и Камесу се опитал да намери подкрепа сред относително самостоятелните номи и области и да води борба с хиксосите със съвместни усилия и с по-големи ресурси.
Действията на Камесу и началото на борбата срещу господството на хиксосите са отразени в различни писмени документи и източници от по-късните епохи. Египетските войски навлезли в пределите на хиксоската държава и обсадили столицата Аварис. Камесу не можал да превземе Аварис. Най-често се срещат обяснения като предположения, че хиксоската дипломация раздвижила нубийските племена, които били многовековни египетски врагове, и така отклонила част от египетските военни сили на юг и намалила удара срещу хиксосите
Камесу не успял да ликвидира държавата на хиксосите. Борбата продължил брат му Яхмос, който го наследил като фараон. Яхмос успял да превземе около 1580 г. пр. н.е. Аварис след тригодишна обсада и да прогони хиксосите вън от територията на Делтата и от останалите области на Египет. Военните действия на Яхмос и много други събития от онова време са описани подробно в добре запазената автобиография на един от висшите велможи на фараона, който носел същото име Яхмос. Едновременно с прогонването на хиксосите и ликвидирането на тяхната държава Яхмос наложил властта си над почти всички египетски области.
Яхмос I се приема за основател на XVIII Тиванска династия, с която започва т.нар. Ново царство в Египет след прогонването на хиксосите и възстановяването на единната централизирана египетска държава. Датировката на XVIII династия също е предмет на различни дискусии. Най-често като начало на династията и възстановяването на египетската държава като Ново царство се приема 1580 г. пр. н.е.
Периодът на Новото царство бил твърде продължителен в сравнение с предходните състояния на обединена египетска държава като Старо и Средно царство. Той просъществувал около 5 столетия, през което време държавата се управлявала от 3 династии - XVIII, XIX и XX.
По време на Новото царство Египет достигнал най-висока степен в цялостното си културно-историческо развитие. Стопанските възможности и достиженията във всички области на занимания и дейности от онова време на древността (като земеделие, животновъдство, занаяти, търговия и др.) били най-го-