леми и най-значителни. В страната навлезли и стоково-паричните отношения, което довело до съществени промени в стопанския живот и в стопанските отношения.
От тази епоха са запазени голямо количество писмени източници, сред които и множество литературни, религиозко-ми-тологически и други произведения. На това време принадлежат и мнозинството от останките от различни строителни съоръжения (главно храмове), открити гробници, различни произведения на изкуствата и др.
Египет се превърнал по времето на Новото царство в голяма и силна държава, която за дълго имала първостепенна роля в държавно-политическия живот в този район на света. Египетските фараони имали силна лична власт. Те водили постоянни и продължителни войни, като ограбвали съседните народи и натрупали в страната грамадни количества богатства и материални блага, много роби и др.
Египет по време на XVIII династия. Фараоните от XVIII династия управлявали Египет от 1580 до 1314 г. пр. н.е. Яхмос I царувал в Египет от 1580 до 1557 г. пр. н.е. Той възстановил единната египетска държава и предприел успешни мерки за нейното укрепване и териториално разширяване. Яхмос I положил началото на активна политика на завоевания и териториално разширение на Египет. Той водил 3 военни кампании в Нубия и проникнал в зоната между втория и третия праг на р. Нил. В края на царуването си водил още една война на североизток във Фи-никия, където изглежда отстранил опасността от прогонените хиксоси и техните съюзници.
Яхмос I бил наследен от Аменхотеп I (1557 - 1530 г. пр. н.е.). Аменхотеп I воювал в Нубия в района на Вади Халпа между втория и третия праг на р. Нил. Той предприел успешни военни действия в страните на североизток и достигнал до бреговете на р. Ефрат, като присъединил към Египет територии от силната по онова време северномесопотамска държава Митани. За тази дейност на Аменхотеп I няма запазени писмени и други източници. Известно е, че неговият приемник наследил държава до р. Ефрат, които граници при Яхмос I не били достигани.
Приемник на Аменхотеп I бил Тутмос I (1530 - 1520 г. пр.
н.е.). Той продължил завоевателната политика на предшествениците си и проникнал далеч на юг в Нубия до зоната на третия праг на р. Нил. По-късно достигнал през Палестина и Сирия до Северозападна Месопотамия, където нанесъл нов удар на Мита-ни и укрепил египетските териториални владения до западния бряг на р. Ефрат. Тутмос I положил началото на активна и мащабна строителна дейност в Египет. По негово време започвало преустройството на храма на главното божество в Тива Амон (т. нар. Карнакски храм) в голям монументален каменен архитектурностроителен комплекс. Започнало строителство и на други храмове.
Тутмос II (1520 -1505 г. пр. н.е.) продължил същата политика. Той имал за цел по-скоро да съхрани завладените от предшествениците му обширни територии и потушил няколко бунта в Нубия и Сирия с необичайна дори за онова време жестокост. Избухването на бунтове и проявата на съпротива в завладените земи било резултат от невъзможността на египетската администрация да укрепи здраво в управленческо, стопанско и в друго отношение народите от тези земи към египетската държава.
Тутмос II, както и много други фараони от тази династия, нямал синове и определил за свой приемник Тутмос III. Към времето на XVIII династия продължила древната египетска традиция царската власт да се предава по кръвен път по майчина линия. Според този принцип носител на царската власт била Хатшеп-сут, родена като дъщеря на Тутмос I и съпруга на починалия фараон Тутмос II.
След смъртта на Тутмос II Египет се управлявал практически от двама владетели, но Хатшепсут установила превес. Тя поела цялата власт и до голяма степен изолирала от управлението Тутмос III. Хатшепсут приела титула фараон и станала главното властващо лице в страната, като управлявала самостоятелно Египет около 21 години.
Според някои сведения Хатшепсут оженила Тутмос III за собствената си дъщеря и по такъв начин направила номинирания от Тутмос II наследник на властта законен наследник. При наличието на поетата власт от Хатшепсут Тутмос III имал по-скоро само номинална, но не и реална власт.
Промяната в управлението на Египет, която била своеобразен дворцов преврат, е обект на голямо внимание в научните изследвания и в литературата и се обяснява по различни начини. Характерът на наличните източници е довел до многообразни тези, като най-често промяната се свързва с помощта и подкрепата на първожреца и висшето таванско жрвчество на Амон, или обратно - на средните слоеве от населението, а висшето жре-чество поддържало Тутмос III и т. н.