Тези управници управлявали практически вече от името на египетския фараон, плащали данък, но имали голяма самостоятелност. Синовете им били отвеждани като заложници в Египет, където били подлагани на египетско възпитание и след време връщани за владетели-управници, като подготвени пригодни лица за египетската политика. Тази практика била успешна известно време, но по-късно отново се появили тенденции и опити за откъсване от египетски контрол и за пълна независимост от Египет, При Тутмос 111 и при другите фараони често се налагало египетската власт да се поддържа с военни кампании.
Последният етап на завоевателната дейност на Тутмос III била насочена към Нубия. фараонът предприел няколко военни кампании и проникнал успешно до земите около четвъртия праг на р, Нил в т. нар. страна Напата на територията на съвр. Судан, В края на царуването на Тутмос III египетската държава се простирала от западния бряг на р. Ефрат до четвъртия праг на р. Нил, чието разстояние било около 2 800 км. Това териториално разширение на Египет при Тутмос III не било достигано никога както по-рано, така и през следващите епохи,
Тутмос III бил наследен от сина си Аменхотеп II {1450-1425 г. пр. н.е.), Аменхотеп II сближил двата враждуващи лагера от висшите среди на аристокрацията, свързани с управлението на Хатшепсуг и Тутмос III. Той запазил положението на висшите велможи, действащи при Тутмос III, и издигнал голяма част от принадлежащите към кръга на Хатшепсут, които били изолирани по времето на Тутмос III. Имената на мнозина от тях са известни по текстове и монументи.
Царуването на Аменхотеп II се характеризира с продължение на външната политика на предшестващите го фараони от тази династия. Аменхотеп II осъществил няколко военни кампании на североизток и достигнал до поречието на река Ефрат. В научната литература се срещат обяснения, че след смъртта на Тутмос III някои области в Палестина и Сирия направили опит да отхвърлят египетската власт и Аменхотеп II потушил бунтовете, както и че тези военни действия били продължение на политиката на завоевания и ограбване на страните около Източното Средиземноморие и Северозападна Месопотамия. Писмените източници отразяват за първите два похода голямо количество пленници, включително знатни лица и техните семейства, и заграбени материални блага. Аменхотеп II укрепил трайно и египетската власт в Нубия след завоеванията на Тутмос III.
По време на царуването на Аменхотеп II политическата обстановка на североизток от Египет в Предна Азия се променила значително. Силната държава Митани в Северозападна Месопотамия, с която Египет воювал от няколко десетилетия и от която отнел територии до западния бряг на река Ефрат, отслабнала. В тази част на Месопотамия се появила нова политическа и военна сила. Царете на хетската държава от Мала Азия започнали да проникват често с войски в Северозападна Месопотамия и в Северна Сирия. Налагането на хетското военнополитическо влияние по тези места създало сериозни опасения за Египет.
Аменхотеп II нямал синове и негов приемник бил Тутмос IV (1425 - 1408 г. пр. н.е.). Обстоятелствата около поемането на властта от Тутмос IV не са сигурни. Предполага се, че новият фараон дошъл на власт в законна форма, вероятно по подобие на първите фараони от тази династия. Срещат се и предположения, че Тутмос IV дошъл на власт с помощта на висшата военна аристокрация и средите, които били привърженици на Тутмос III.
Тутмос IV водил една война в Нубия и друга в Азия, за които сведенията са сравнително оскъдни. По време на неговото царуване политическата обстановка в Предна Азия Продължавала да се променя бързо. Хетите прониквали непрекъсната в Северозападна Месопотамия и в Северна Сирия и все по-често се настанявали трайно по тези места с големи военни сили.
Попаднала под непрекъснатите военни удари на хетите, държавата Митани потърсила помощ от Египет. Двете страни преминали от враждебни към приятелски отношения, които били гарантирани с династични бракове и по различни други начини. Тутмос IV се оженил за митанийска принцеса, от който брак се родил следващият фараон в Египет Аменхотеп III.
Царуването на Аменхотеп III (1408 - 1372 г, пр. н.е.) било мирен период в историята на Египет за разлика от политиката на предходните фараони от XVI11 династия, Аменхотеп 111 воювал само веднъж в Нубия, където вероятно потушил бунт по тези места или по други причини. Хетската държава засилила военния натиск срещу Митани, която потърсила помощ от Египет. Хетите използвали недоволството срещу Египет в Сирия и поддържали коалиция на местните владетели и управници, насочена срещу Египет. Отношенията между Египет и хетската държава бързо се влошили и довели до обстановка на неизбежна война,